Изкуственият интелект (AI) вече създава хаос в глобалните енергийни системи

Изкуственият интелект (AI) вече създава хаос в глобалните енергийни системи

Мощното навлизане на изкуствения интелект (AI) увеличава рязко необходимостта от по-големи центрове за данни, трансформира околната среда и натоварва енергийните мрежи.

По-голяма част от Северна Вирджиния е била известна навремето със своите ферми за коне и с бойните полета от годините на Гражданската война. През последните 15 години обаче много от тези места и гори са били разчистени, за да се построят центрове за данни – гръбнакът на дигиталния ни живот. А през тази пролет е била завършена и нова сграда с площ от 18,580 кв. м, която ще консумира толкова елекричество колкото 30 хил. жилища в Съединените щати. Електрозахранване за DataBank – собственикът на поредната постройка във Вирджиния, обаче няма да има в близко бъдеще.

Скокът на електропотреблението от центровете за данни в момента надхвърля предлагането в много части на света, показват резултатите от интервюта с оператори на обектите, доставчици на енергия и технологични мениджъри. Тази динамика принуждава бизнеса да изчаква с години за достъп до мрежата и натрупва притеснения от режим на тока и увеличение на цените за живеещите в най-силно наситените с такива центрове за данни региони.

Драматичният ръст на консумацията на енергия от “похода на всяка цена” за AI на Силициевата долина заплашва също да възпрепятства плановете за енергийния преход на цялата страна и на целевите параметри за зелена енергия за трилиони долари на технологичните компании. В някои държави, между които Саудитска Арабия, Ирландия и Малайзия, енергията, необходима за функционирането на всичките планирани центрове за данни на пълен капацитет, надхвърля наличните доставки от възобновяеми източници, показва анализ на последните налични данни на агенция “Блумбърг”.

По официална оценка, Швеция може да се сблъска с двукратен скок на електропотреблението от центровете за данни в рамките на сегашното десетилетие и с ново увеличение от над два пъти до 2040-а. Във Великобритания AI се очаква да погълне с 500% повече енергия през идните десет години. А за Съединените щати се предвижда центровете за данни да използват 8% от общата произведена енергия до 2030-а срещу 3% през 2022-а, по сметки на “Голдмън Сакс”.

В световен мащаб съществуват над 7 хил. центрове за данни в различни етапи от изграждане срещу 3600 през 2015-а.

Те имат капацитет да консумират общо 508 тераватчаса електричество годишно, ако работят непрекъснато. Това число надхвърля общото годишно производство на енергия за Италия или Австралия. До 2034-а глобалното електропотребление от тези обекти се очаква да достигне 1580 тераватчаса – колкото е потреблението на цяла Индия.

Все пак, това са само оценки и все още не е ясно как и дали ще продължи сегашната лудост по AI. Съществуват и разлики между прогнозите за количествата електричество, които искат ползващите центровете за данни и колко енергия те получават реално. Технологичните компании обръщат внимание, че в момента тези обекти консумират под 2% от изразходената електроенергия, но проучване на “Голдмън Сакс” от април показва, че този дял сегашната декада. може да се удвои до 4% до края на сегашната декада.

Елекетропотреблението в В Съединените щати се предвижда да се повиши с 40% през следващите 20 години срещу едва 9% през предишните две десетилетия, по сметки на Джон Кечъм – главен изпълнителен директор на NextEra Energy – най-големият независим частен световен производител на вятърна и слънчева енергия. Кечъм посочва, че центровете за данни са най-голямата причина за този бум, следвани от електрификацията и промишлеността.

Като цяло, центровете за данни консумират по-големи колиества електричество от мнозинството държави, като само 16 нации, между които САЩ и Китай, имат по-високо потребление.

Най-големите доставчици на облачни улуги – “Амазон”, “Майкрософт” и “Гугъл” на “Алфабет”, са си поставили за цел центровете им за данни да се захранват изцяло от зелена енергия – “Амазон” до 2025-а, а “Гугъл” и “Майкрософт” – до 2030-а, като включват в нея и ядрените реактори.

Новите изисквания поставят под натиск и доставчиците на енергия. доколкото потреблението на зелена енергия от центровете за данни може дори да надхвърли генерираните количества в някои държави. Например, в Ирландия тези обекти са ползвали 53% от полученото от възобновяеми източници електричество през 2022-а.

По-мощните центрове за данни изискват и повече земя, както за собствените си сгради, така и за новите обекти на захранващите ги компании. А огромните инвестиции в нови подстанции, електропроводи и друга инфраструктура увеличават вероятността за повишение на цените за крайните потребители на ток.

“Голдмън Сакс” пресмята, че енергийните дружества в Съединените щати трябва да инвестират грубо по 50 млрд. щ. долара в нови мощности за генериране на електричество, за да снабдяват центровете за данни.

В Ирландия – друг гъсто наситен с такива обекти пазар, вече са налице първите сигнали за повишение на цените. Благословената с умерен климат държава е привлякла толкова много центрове за данни на “Майкрософт”, “Амазон” и други компании, че техните обекти се очаква да консумират една трета от енергия на Ирландия до 2026-а срещу 18% през 2022-а. Цените на едро там вече са със средно с 33% по-високи отколкото в останалите европейски държави. За да овладее положението, държавният ирландски електрически оператор въведе мораториум в Дъблин в началото на 2022-а и постави ред условия за включването на нови центрове на данни към мрежата, включително предимство за онези, генериращи собствен ток. Рестрикциите за големи нови потребители вероятно ще останат в сила до 2028-а.

Междуврменно, се явяват и нови кандидати, желаещи да отворят врати за AI. Един от тях е Малайзия, която, според експертите, се очертава като следващата Вирджиния. Както и Тексас в САЩ. Докато във Вирджиния недоволството и съпротивата срещу центровете за данни расте.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст