Скопие не загуби от провокациите към България, но с Гърция трябва да внимава

Скопие

Както повеляма традицията, не минава и седмица без някой от Скопие да направи негативен коментар срещу България. Стигнахме дотам, че това вече не е новина, а вероятно на външното ни министерство скоро ще му свършат думите, за да предупреждава съседите да не използват държавата ни като средство за решаване на вътрешни спорове.

България беше основна тема на парламентарните и президентските избори през май. Въпреки че преди месец и половина, веднага след като националистите спечелиха изборите, лидерът им обеща висока политическа култура, днес те вече заплашват да отменят условието, заради което София вдигна ветото върху старта на официалните преговори за присъединяването им към ЕС. Сега е моментът България да вдигне ръце и да помоли Брюксел да обърне внимание на несговорчивите ни съседи, защото, след като се отказахме от ветото,

вписването на българското малцинство в македонската конституция остана грижа на ЕС.

Малко преди полунощ в неделя (23 юни)1 депутатите в Скопие одобриха новото, доминирано от националисти, правителство с 20 министерства на премиера Християн Мицкоски. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ заяви, че правителството ще остане ангажирано с европейската интеграция, ще хармонизира общата външна политика с ЕС и ще продължи да подкрепя Украйна. Той обаче не пропусна да подчертае, че сделката за признаване на българско малцинство чрез вписване в конституцията

няма да мине и няма да има конституционни промени, докато той е тук

(каквото и да означава това).

Освен че се заигра с болна тема за външната политика и на двете страни, Мицкоски ядоса и Гърция. Гръцките медии написаха, че той демонстративно е нарекъл страната си Македония три пъти, вместо да използва конституционното ѝ име, договорено с Преспанския договор през 2018 година.

Правителството в Атина вече няколко пъти предупреди, че

може да попречи на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС.

Причина за това бе, че новоизбраният президент Гордана Силяновска-Давкова също нарече страната си “Македония” при встъпването си в длъжност.

Съседите явно забравят факта, че дори България да не реагира веднага и с достатъчна настойчивост на явните провокации – заради собствените ни вътрешнополитически неразбории – Атина няма да ги подмине като незначителен инцидент. Консервативното правителство на Кириакос Мицотакис се ползва с огромна подкрепа в Брюксел, а управляващата партия „Нова демокрация“ е

сред най-големите делегации в Европейската народна партия,

която спечели евроизборите.

Освен това Мицотакис, заедно с полския премиер Доналд Туск, издигна кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия. Това означава, че Атина има мощна подкрепа зад гърба си.

В същото време Мицкоски обещава да не чака 100 дни, в които неговото правителство ще отбележи резултати. Той твърди че ще привлече нови инвестиции, ще намали данъците и ще увеличи пенсиите и заплатите.  Вероятно за тази цел Северна Македония обяви, че

ще вземе заем от Унгария  в размер на един милиард евро.

Финансирането включва 250 млн. евро за общините и още толкова за търговските камари, както и за нова инвестиция в енергетиката от 460 млн. евро. Лихвата по заема ще бъде 3%, което означава, че тези пари няма да отидат за заплати и за пенсии, а най-вероятно за това ще се разчита на Брюксел.

Унгарските медии също отделят внимание на този факт, отбелязвайки, че това е най-големият кредит, отпускат откак Виктор Орбан е премиер. Това – меко казано – наистина е много странно, защото

самата Унгария не е чак толкоз цъфнала и вързала,

че Орбан да прокарва популбистките си политики без сериозни външни кредити.

В края на миналата година Комисията отблокира 10.2 милиарда евро от еврофондовете, за да омилостиви Орбан да покрепи решение на лидерите за Украйна. Други 21 “унгарски” милиарда евро обаче останаха блокирани.

Очевидно новото правителство в Скопие ще има поне един съюзник в ЕС, но е напът да си създаде двама врагове. С единия от тях – Гърция, трябва много да внимава.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст