Съюзът на съдиите се обръща към народните представители в 50-ото Народно събрание с призив да създадат временна комисия, която да продължи дейността по събиране на информация за връзките на групата на Мартин Божанов със съдии, прокурори и други публични длъжностни лица.
Те настояват и да се разшири предметът на изследване със събиране на данни за други публично известни опити за упражняване на влияние, като кръга „Осемте джуджета“ и частни клубове за магистрати.
От Съюза на съдиите припомнят как в 49-ото Народно събрание е била създадена временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов (Нотариуса).
В рамките на почти тримесечната си дейност Комисията провела осем заседания, на които изслушала съдии, прокурори, разследващи журналисти, граждани, които споделили информация за дейността на група на Божанов, отчитат от Съюза на съдиите и хронологично представят какво е свръшено:
На 15 февруари 2024 г. са били изслушани представителите на фондация „Антикорупционен фонд“ – Бойко Станкушев, Николай Стайков иАндрей Янкулов.
На 22 февруари 2024 г. са били изслушани съдия Владислава Цариградска, прокурор Невена Зартова, прокурор Борислав Георгиев, прокурор Иван Стефанов, прокурор Мима Дамянова, прокурор Тодор Куюмджиев, Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис.
На 29 февруари 2024 г. са били изслушани Ивайла Бакалова и Веселин Денков.
На 26 март 2024 г. са били изслушани апелативният прокурор на София – Радослав Димов, градският прокурор на София – Илиана Кирилова, която на предишното заседание не се явила; Ясен Тодоров – следователят в Националната следствена служба, бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и председател на етичната комисия към Висшия съдебен съвет.
На 2 април 2024 г. е трябвало да бъдат изслушани и.ф. главният прокурор – Борислав Сарафов, главният прокурор на България в периода 2019-2023 – Иван Гешев и главният прокурор на България в периода 2012-2019 – Сотир Цацаров, но те не се явили, като вместо това изпратили писма към Комисията.
На 9 април 2024 г. били изслушани Теодора Точкова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Георги Ушев – съдия в Софийски апелативен съд, бивш председател на Специализирания наказателен съд и Апелативния Специализиран наказателен съд, г-н Константин Сулев, прокурор от Софийска районна прокуратура и г-жа Галя Георгиева, съдия в Софийски апелативен съд.
На 16 април 2024 г. бил изслушан главният прокурор на България в периода 2019-2023 – Иван Гешев. За изслушване по време на въпросното заседание били поканени и.ф. главният прокурор – Борислав Сарафов, главният прокурор на България в периода 2012-2019 – Сотир Цацаров, адвокат Велимир Атанасов, адвокат Емил Писков, адвокат Калин Чанков, Георги Борисов Георгиев, представляващ ГД “БОЕЦ”.
Борислав Сарафов, Сотир Цацаров и Емил Писков изпратили писма до комисията, в които изложили мотиви за своето неявяване.
От Съюза на съдиите обобщават, че временната комисия събрала множество документи, които са свързани с изследваните обстоятелства за дейността на групата на Божанов, както и за работата на прокуратурата и другите държавни органи, които е трябвало да й противодействат, но реално тя не е изготвила доклад, който да внесе за обсъждане и приемане в Народното събрание.
Причината – бойкот от страна на част от парламентарните групи, а малко по-късно и прекратяване на пълномощията на 49-ото Народно събрание.
Ето защо от Съюза на съдиите подчертават в призива си към депутатите от 50-ото Народно събрание, че според тях е необходимо комисията да приобщи многобройните документи, изисквани от Прокуратурата, МВР, ДАНС, КПК и ВСС, и да ги анализира в съвкупност.
Освен това акцентират и че е наложително за изслушването да се покани и бившият главен прокурор Цацаров, и настоящият изпълняващ длъжността Сарафов, както и предполагаемите участници в група на Божанов – адвокат Велимир Атанасов, адвокат Калин Чанков, адвокат Емил Писков, а по преценка – и други замесени лица.
Очакваме Народното събрание да доведе докрай започната проверка на фактите за нерегламентирано влияние върху дейността на съда и прокуратурата, което да постави начало на оздравителен процес в съдебната власт. Без него не може да бъде постигнато върховенството на правото, което е не само основна европейска ценност, но и основата на държавността, завършват призива си от Съюза на съдиите.
