„Дивата ферма“ – най-голямата био говедовъдна ферма не само на територията на България, но и в Европа, обяви в профила си във „Фейсбук“, че ще си дари цялата субсидия по пасторализъм за 2024 г. за обществени инициативи. Става въпроса за над 300 000 лева и то след като от фермата първо си платят дължимото на държавата като такси и данъци.
Причината за този жест е огромният риск за съществуването й, пред който фермата е изправена. От „Дивата ферма“ умоляват срещу дарената субсидия държавата – в лицето на парк „Рила“ – да им предостави пасища от резерва си, без значение дали стръмни и захрастени, за да може да изхрани стадата си и да продължи производството си.
От „Дивата ферма“ поясняват, че не искат бизнесът им да просъществува за сметка на природата и за това молят доброволци да дойдат и да наблюдават на място дали стадата им пасат по природосъобразен начин, без да нанасят щети на природата.
„Молим за подкрепата на цялото общество, защото всички искаме запазване на природата в националните ни паркове и чиста храна за децата ни!“ – пишат още от „Дивата ферма“.
Преди това те разказват историята си – точно преди 30 години – Николай Василиев решава да създаде семейство и ферма. Наричат я „Дивата ферма“, защото животните в нея живеели по законите на дивата природа. Всяко лято ги местели на летни пасища.
В началото гледали животните основно по Източните Родопи, но когато бройката нараснала до 400, решили да се насочат към високите планини.
През 2008 г. стартирало субсидиране на животновъдство от такъв вид в Стара планина и Пирин. Предложили им пасища около връх Триглав, но от „Дивата ферма“, след като ги огледали, отказали, защото преценили, че въпреки предлаганата субсидия, няма да могат да увеличат стадата си, а това била основнат им цел. Затова си върнали разрешителните за паша в Стара планина и решили да отидат в Белмекен в Рила. За там нямало субсидия и пасищата били свободни, а и Николай Василиев познавал Рила, тъй като баща му бил родом от Дупница.
Седем години от „Дивата ферма“ нямали проблеми с парковата администрация. И те, и местните хора можели да увеличават стадата си, но когато и за Рила започнали да отпускат субсидия, започнали проблемите, защото вече от парк „Рила“ започват да ограничават тревата – ресурсът, благодарение на който съществуват животнтие, които вече са близо 2000 бройки.
Николай Василиев прави паралел със сегашните процеси и началото на ХХ век, когато била прокарана държавната граница между България и Гърция и бил спрян достъпът на родопските стада до Беломорието.
Така било унищожено голямото скотовъдство в Родопите и възникнали села като Кожари, където за кратко време изклали хиляди овце.
„Ако това се е получило заради поставяне на граница между две държави, трябва ли сега да поставяме такава граница в собствената си държава?“ – пита Николай Василиев.
