ВКС отряза питането за свидетелствата за съдимост

вкс

Разнопосочната практика на бюрата “Съдимост” при издаване на едноименните свидетелства е значим въпрос, но постановяване на тълкувателно решение относно тяхното съдържание е недопустимо, тъй като не става въпрос за правораздавателни, а за съдебно-административни актове. С този мотив Наказателната колегия на Върховния касационен съд отклони искането на бившия правосъден министър Атанас Славов да се произнесе относно съдържанието на документа, от който става ясно дали едно лице е с чисто или обременено съдебно минало.

 Поставеният в искането въпрос е: „При отбелязана реабилитация по право на основание чл. 88а от НК и искане за издаване на свидетелство за съдимост с посочена в него цел, обвързана с изискването, съдържащо се в специален закон лицето да „не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията“, следва ли тази присъда да бъде включена в издавания документ, ведно с реабилитацията, или следва свидетелството за съдимост да се издаде без информация относно осъждането на лицето?“.

Проблемът засяга изискването за заемането на някои длъжности кандидатът да не е осъждан, независимо от реабилитацията, която по закон заличава последиците от осъждането. Практиката на бюрата „Съдимост“ е в някои случаи да отбелязват в свидетелството „неосъждан“, в други – „осъждан“, ведно с настъпилата пълна реабилитация, а в трети – да вписват само данни за настъпването и основанието за реабилитацията.

Независимо от отказа да допуснат искането за тълкувателно решение наказателните съдии от ВКС разглеждат института на реабилитацията във връзка с поставения въпрос. Съгласно чл. 85, ал. 1 от Наказателния кодекс „Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното“. Именно тези странични правни последици са същинският предмет на реабилитацията като правен институт.

„Възможните ограничения, които са свързани с реабилитацията, дефинирани в правната доктрина като „странични правни последици“ , са разделени в зависимост от приложимостта им на две групи, като първите засягат наказателноправното положение: например невъзможно повторно реабилитиране след изтичане на изпитателния срок при второ условно осъждане на пълнолетно лице, за окачествяване на дееца като рецидивист – чл. 30, ал. 1, изр. второ от НК и при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а вторите засягат обществената реализация на осъденото, но реабилитирано лице за заемане на определена длъжност, които в по-съвременната теория сполучливо са дефинирани като „извъннаказателни“.

Именно кръгът на втората група ограничения, който към 1992 г. е бил
сведен до невъзможността за заемане на съдебна длъжност и за упражняване на
адвокатска професия (каквато е правната регламентация понастоящем само за
първата категория – чл. 162, т. 4 от ЗСВ), към момента е съществено разширен с
въведено в редица закони изискване в посочения смисъл – лицето да не е
осъждано, „независимо от реабилитацията“.

Втората категория – извъннаказателните странични правни последици на
реабилитацията и тяхното различно оценяване са в основата на нееднаквото
съдържание на издаваните свидетелства за съдимост. За това и отправна точка
при обсъждане правната същност на реабилитацията в аспекта на поставената в
искането проблематика е относимостта на извъннаказателните странични
последици към юридическия факт на нейното настъпване – конкретно на
пълната реабилитация по чл. 88а, ал. 1 – ал. 4 от НК, съобразно формулирания в
искането въпрос”, аргументира се ВКС.

Изводът е, че изискванията за заемане на съответна длъжност, регламентирани в редица
специални закони, съгласно които кандидатът освен на другите поставени
условия следва да отговаря и на условието да не е осъждан, „независимо от
реабилитацията“, не са с правноопределящо значение по отношение
настъпването на пълната реабилитация. Посочени са множество нормативни актове: Изборен кодекс, Закон за частните съдебни изпълнители, Закон Закон за държавната финансова инспекция, Закон за правната помощ, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за защита на личните данни, Закон за противодействие на корупцията, Закон за предучилищното и училищното образование, както и редица закони за устройството и дейността на службите и армията.

„Нормата на чл. 88а, ал. 1 от НК е ясна и от съдържанието ѝ следва, че при изпълнение на посочените в ал. 1 и съответно ал. 2 – ал. 4 предпоставки „осъждането и последиците му се заличават, независимо от посоченото в друг закон или указ“. Добавеното „в друг закон“, за разлика от предвиденото в чл. 85, ал. 1 от НК само „закон или указ“, не е случайно, а разкрива законодателната воля да изключи всякакви други изисквания препятстващи правопогасяването факта на осъждането и последиците, които държавата свързва с него. Казано с други думи, предвидените в специални закони ограничения за заемане на длъжност, които са свързани с реализираната наказателна отговорност на кандидата, като обективен факт от действителността, не засягат правния му статус на неосъждано лице, когато спрямо него са изпълнени всички предвидени в чл. 88а, ал. 1 – ал. 4 от НК условия. Те имат значение към преценката за неговата обща годност, включително и в морално-етичен аспект, да заеме определена длъжност“, разясняват от ВКС.

И посочват, че в Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост адекватно е предвидено, че в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано. Затова няма колизия между правните последици на настъпилата пълна реабилитация, която задължава всички да третират лицето като неосъждано и съдържанието на свидетелство за съдимост, което безусловно следва да ги отразява.

„Върху последното целта, за която същото се издава, е неотносима. Още по-малко е от естество да повлияе върху правния статус на заявителя, респективно да го промени. Ето защо и целта, за която се издава свидетелството за съдимост не е основание за отклонение от посочения в чл. 39, ал. 2 от Наредбата принцип. Пълната информация за съдебното минало на лицето, когато същата се изисква с оглед условията в специален закон то да „не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията“, е обусловена от необходимост, която е със служебен характер и в чл. 33, ал. 5 от Наредбата е предвиден ред за нейното предоставяне“. Това е т. нар. справка за съдимост, която се издава за служебна цел.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст