Всички обичат третия мандат

мандат, кредитна карта хазарт

Може да звучи парадоксално, но това твърдение важи за пълна сила за първите и вторите в класирането след деветоюнските предсрочни избори. Разбира се, Борисов и Пеевски ще изиграят ритуалния танц „Поемаме отговорността“, но ГЕРБ не желае, а ДПС не може да реализира пълноценен управленски мандат в създалата се ситуация.

ГЕРБ имат известен шанс – ако поискат – да сглобят някакво мнозинство заедно с ДПС и няколко парламентарни номади, но такова управление няма да е нито стабилно, нито ефективно. И най-лошото за Борисов – ще попадне в лапите на Пеевски, който е готов да погълне всичко. Там вече има напрежение, ако съдим по засилената охрана на зайчарника в Банкя. Борисов се плаши от протестите по жълтите павета, но те не могат да го вкарат в затвора, докато Пеевски може. Неслучайно още преди изборите бе обявено, че ГЕРБ няма да управлява само с ДПС. Включването на трета малка партия няма да промени същността на новата сглобка, само ще затрие поредните лакомници за власт.

По-различна е картината при Пеевски,

чиято болна амбиция за власт (подсилена от желанието да се измъкне от фризера „Магнитски“) влачи ДПС към пропастта. Той би направил всякаква коалиция, защото си вярва, че е способен да надхитри, изнуди и обсеби всекиго. Но стигне ли се до втория мандат, нищо добро няма да се получи. Да, чрез изнудване на Борисов и „мотивиране“ на няколко депутати мнозинство ще се събере, но евентуалното правителство ще бъде още по-уязвимо и ще предизвика много опасни сътресения за участниците в него.

Парадоксът е, че в крайната фаза на агонията на българската партийно-политическа система двете партии, които носят главна отговорност за нея, са все по-близо до парламентарно мнозинство и в същото време тяхното управление става все по-невъзможно. Нужно е по-сериозна фасада на сговора, отколкото смокиновото листо, което могат да предложат комбинациите ГЕРБ плюс ДПС плюс възможен „златен пръст“. ГЕРБ засега твърдят, че правителство е възможно само с първия (техния) мандат, но както обикновено Борисов може много бързо да смени позицията си и да склони на подкрепа „за да не се счупи държавата“.

При това положение

истинската игра ще започне при третия мандат

и за нея вече се готвят всички. До неотдавна почти всички бягаха от тази „благословия“ на президента като дявол от тамян, днес почти всички напират с лакти, ако изключим предварително избралите ролята на опозиция ПП-ДБ. Докато „Възраждане“ заявяват решимост да не участват в комбинации, включващи ГЕРБ и ДПС, останалите не изключват варианти за колаборация под прикритието на обтекаемата формула на „експертен кабинет“.

Впрочем тази формула е не само обтекаема, но и вече практически неосъществима, тъй като обичайните заподозрени „експерти“ задължително ще бъдат очевадно близки и лоялни към мераклиите да проявят „държавническа отговорност“. Можем да бъдем сигурни, че в днешната конюнктура и при очертаващата се природа на евентуално „експертно“ управление, в България няма да се намери уважаван човек с професионални постижения и морални качества, който да извърши подобна авантюра. Ако разумът му не е помътен по някаква причина, разбира се.

При положение, че експертно правителство с третия мандат ще бъде зле замаскирана и уязвима политико-олигархична конструкция, която няма да заблуди никого, как можем да си обясним упованието, с което повечето парламентарно представени партии гледат на третия мандат.

Има няколко вероятни причини. Първо, това е

някакъв изход от безизходното положение,

създало се след разгарянето на електоралния бунт на българите. Бързи нови избори ще донесат негативи на всички, особено ако не представят убедително обяснение на евентуалния принос към тяхното предизвикване. И ГЕРБ, и „Възраждане“, и ПП-ДБ, и дори уж подобрилите резултати си ИТН не могат да бъдат сигурни, че няма да последва нов спад. БСП няма да има време, за да доведе процеса на „дениновизация“ до някакви позитивни промени, а „Величие“ след ексцентричните си пируети едва ли ще повтори деветоюнската изненада. На пръв поглед ДПС няма основание за песимизъм, но трябва да е ясно, че „полит-технологиите“ на Пеевски не просто имат граници, но и неизбежно ще предизвикат обратна реакция. Поради тези обстоятелства и предвид огромния страх от президентския „нероден Петко“ всички парламентарни сили биха предпочели поне половингодишна пауза, макар и да не го признават. Особено ако Конституционният съд продължи да отлага произнасянето по оспорваните конституционни промени.

Второ,

продължават изкушенията от бързо осребряване

на макар и краткосрочно получаване на властта. Не само в буквалния смисъл, но и от гледна точка на сметките за постигане на някаква сделка за разпределение на ключови властови активи. Шансовете за това не са големи, но не е изключено опитите да продължат.

Трето, по-малките партии виждат в получаването и евентуалното реализиране на техен трети мандат

възможност да се утвърдят като значим фактор,

да посъберат части от разпадащата се (най-вече, но не само) герберска клиентела, да се възползват от възможността да пробутат свои хора в структурите на властта.

Накрая, колкото и илюзорно да изглежда, все още има сметки, че заемането на позата на отговорни политици и говоренето на неща, които предполагаемо се харесват на остатъчния електорат, може да помогне. Тук по-скоро плановете са не толкова за собствено засилване, колкото за допълнително омаскаряване на опонентите. Именно затова „малките“ се правят на силни и доста нахално изнудват първите две сили. Дори да има някаква предварителна уговорка, ИТН искат да покажат, че са принудили ГЕРБ и ДПС да играят по техните правила. Какво ще се случва зад кулисите на властта е съвсем друг въпрос. Що се отнася до ГЕРБ и ДПС, те вече калкулират плюсовете и минусите от реализирането на третия мандат с различни опции за тяхно открито или прикрито участие.

Най-важното от всичко обаче е, че

този парламент и тази партийно-политическа система

вече не могат да произведат каквото и да било оцеляващо, да не говорим за ефективно работещо управление. Някаква кратка отсрочка може да се получи, но подобно на злощастната сглобка, този пореден политически Франкенщайн ще довърши вече агонизиращия политически елит. Не три, а тридесет и три мандата да се пробват, резултатът ще е същият.

А народът? Народът очевидно губи търпение. Но, както е казал Конфуций, там където завършва търпението, започва издръжливостта.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст