Кое е общото между злощастните опити в Народното събрание да бъде сформирано мнозинство и така наречените дискусии за разпределяне на висшите постове в ЕС след евроизборите? Няма спор – пазарлъците и вкопчването във властта, без значение до какъв резултат ще доведе това.
На 27 и 28 юни в Брюксел ще се проведе изключително важна среща на върха. На нея ще бъде взето решение за разпределението на най-висшите постове в ЕС, ще бъде обсъдена военната помощ за Украйна с президента Володимир Зеленски, както и стратегическата програма, която ще определи основните приоритети за реформите в блока за следващите пет години. По време на срещата ще бъдат обсъдени и събитията в Близкия изток, както и въпроси, свързани със сигурността, отбраната, конкурентоспособността и други.
Докато в Брюксел ври и кипи, а правителствата на по-умните държави членки вече са решили за кои ресори и позиции ще се борят докрай, за България това не е тема. Много по-важно е да се занимаваме с това дали снайперисти пазят Бойко Борисов в Банкя,
защо полицията варди Кирил Петков, а жандармерията – Атанас Атанасов.
Това също е хубаво да са знае, защото е за сметка на данъкоплатеца, но едва ли това ни знание ще ни свърши някаква работа през следващите пет години. Докато с (не)изработването на национална позиция за днешната среща в Брюксел нещата са точно на отсрещния полюс.
„Изключително тъжно е, че българското правителство и българските партии не участват в този дебат, улисани в дребнотемието на вътрешната ни криза и калните компромати, които измества политиката“, изплака във Фейсбук-профила си на 26 юли евродепутатът Радан Кънев.
Със сигурност
правителството и парламента трябваше да имат обща позиция
за разпределението на висшите постове в ЕС. Още повече, че в началото на седмицата стана ясно, че Урсула фон дер Лайен е на път да бъде одобрена за втори мандат като председател на Европейската комисия – съгласно споразумението между лидерите на ЕС от трите проевропейски политически групи, които договарят висшите постове в блока.
Бившият португалски социалистически премиер Антониу Коща ще бъде председател на Европейския съвет, естонският премиер Кая Калас е фаворитът за върховен представител по външна политика, а Роберта Мецола остава председател на Европарламента.
Това решение е взето от
трите основни “центристки”, “проевропейски” партии
и има достатъчна подкрепа сред останалите правителства в ЕС. То може би има подкрепа, защото тези правителствата са получили нещо в замяна. Тези, които нищо не са получили (като Унгария, например) не са съгласни с натрапените бъдещи лидери.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви след среща с италианския си колега Джорджа Мелони в Рим на 24 юни, че не е съгласен с начина, по който се водят дискусиите за разпределението на висшите длъжности в ЕС. Според него
някои страни са изключени от разговорите и преговорите,
като решенията се взимат от една група държави, докато всички останали са оставени в периферията.
„Комисията, която трябваше да бъде пазител на договорите, се превърна в играч, който се държи като правителство. Три партии формираха мнозинство и действаха като правителство, с мнозинство и опозиция. Първоначално Европа не беше такава. Преди тя се основаваше на включването на всички – и малки, и големи – а не на изключения”, обясни с думи Орбан случващото се от 2014 г. насам.
Обран, който по традиция казва „не“ на всичко още преди да е чул за какво става дума, не е учебникарският пример за подражание, но в случая има право. Въпреки че споразумението за висшите постове получава достатъчно мнозинство – от около 400 евродепутати (при нужни 361), то е нечестно, защото
групата на консерваторите е по-голяма от тази либералите,
която участваше в преговорите.
Тук не става въпрос за математика, тоест колко точно евродепутати имат парламентарните групи, а че не се зачита волята на хората, които гласуваха на 9 юни.
Според Радан Кънев не се вземат предвид и неизбежните гласове “Против” Урсула фон дер Лайен при социалистите (защото им е твърде дясна) и в части от ЕНП (защото им е твърде лява), които през 2019 бяха общо над 50, т.е достатъчно да провалят избора при днешните мнозинства.
„Не можем да си позволим сделка от типа на 2019 г., когато
срещу позицията на фон дер Лайен дадохме цялата Зелена сделка на социалистите
и Франс Тимерманс. Нито можем да оставим новата Индустриална сделка на левите“, написа той.
Да не говорим, че в цялата тази схема липсва представител на Централна и Източна Европа. Не твърдим, че трябва да е непременно българин, защото страната ни не защитава особено силни позиции в Брюксел, но например Полша и Румъния го правят.
Това, че у нас политиците преливат от пусто в празно го знаем добре и не се изненадваме, но няма обяснение защо същото се случва и на най-високо европейско ниво.