Намига ли ни Еврокомисията?

еврокомисията, фон дер лайен

За пръв път от 1998-а насам, в общо по 17 конвергентни доклада на Европейската комисия и на ЕЦБ, има разминаване между двете европейски институции в референтната стойност за влизане в еврозоната по критерия за ценова стабилност. Според комисията референтната стойност за данните към май 2024 г. е 4.1%, докато според Европейската централна банка тя е 3.3 процента. При инфлация в България от 5.1% много по-лесно достижима е референтната стойност на ЕК, отколкото тази на ЕЦБ, при която трябва да свалим още почти 2 на сто от поскъпването у нас.

При линейна екстраполация на трендовете от последните 8 месеца, с данни по формулировката на Еврокомисията, страната ни ще покрие критерия с данните за август, а по формулировката на ЕЦБ – с данните за октомври, посочи икономистът Георги Ганев. Новината обаче не е в непокриването на критерия. Новината е в разминаването между ЕК и ЕЦБ, в това, че комисията ни облекчава задачата, а ЕЦБ ни затруднява, отбелязва той.

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов не е изненадан от „приятелското рамо” на Европейската комисия. В доклада й референтният критерий за ценовата стабилност е определен като усреднена стойност на инфлацията за последните 12 месеца в Нидерлания, Латвия и Италия, докато Белгия, Дания и Финландия са изключени заради несъпоставими, прекалено ниски стойности, обяснява Богданов. В доклада на ЕЦБ оценката изключва само Финландия и определя стойност на критерия 3.3 процента. Така че всичко е въпрос на методика и то конкретно – държавите с най-ниска инфлация ли са в кюпа за пресмятане или такива с „не толкова ниска”. Стъпалото, което трябва да прекрачим, е различно високо.

Впрочем приемането ни в еврозоната не зависи в почти никаква степен от Еврокомисията. Арбитърът е ЕЦБ. Тогава защо е този напън за сваляне на летвата пред България? Незабравимите впечатления от Бойко и Пловдив ли омагьосаха Урсула да ни намеква за задния вход в зоната на еврото? Може ли да има повече или по-малко политическо решение за приема ни? Особено след като сегашната председателка на ЕК може да е и следващата?

На пръв прочит няма основания да се говори за политически компромис за България. Но има достатъчно разумни основания да се мисли и в този план.

Ако сега 20-те държави-членки на еврозоната бъдат подложени на стрес тест за влизане в нея при същите условия, които важат за нас, 9 от тях няма да го издържат. И то поради много по-тежки несъответствия от нашата инфлация, която всъщност, както и при редица други държави, е основно по причина на Ковид пандемията. Или, когато влизаш в Кръга на богатите трябва да си перфектен, а като те приемат, можеш да рушиш стабилността отвътре?

Освен това от чакащите за еврозоната страни България е „отличничка”. Другите имат доста по-лоши и трудно поправими показатели от нас.

Възможно ли е по политически внушения при изчисляване на референтната инфлация ЕЦБ да извади още някоя държава с рекордно ниско поскъпване (по примера на Еврокомисията) и да ни облекчи максимално?

„Чашата е почти пълна. България е най-близо до членство в еврозоната. Изпълняваме всички критерии без този за инфлацията. На 90% сме в еврозоната. Остават последните усилия”, твърди икономистът Георги Ангелов.

Според него може да поискаме извънреден конвергентен доклад само за инфлацията, когато покрием критерия. По думите му има шанс инфлацията да падне по инерция. Но има нужда и от мерки като намаляване на бюджетния дефицит и охлаждане на кредитирането.

Ангелов отбеляза също така, че присъствието на България в сивия списък за пране на пари е проблем, който не бива да се пренебрегва. А има и известен риск да се наруши критерия за дефицит, тъй като бюджетът за 2024 г. е в особена ситуация. Неговото мнение е, че намаляването на дефицита не бива да е за сметка на капиталовите разходи и инвестициите.

Според финансиста Любомир Каримански еврозоната трябва да се разглежда като инструментариум за постигане на различни политики, който също така да ни помогне да догоним средноевропейските страни.

Той изтъкна, че наред с Маастрихтските критерии в конвергентния доклад на ЕЦБ съществуват и други фактори. Да, ние сме най-подготвени за влизане в еврозоната, но има риск инфлацията да избухне заради войната в Украйна и цените на енергоизточниците.

За първи път се отчита, че законодателството в България е съвместимо с правото на ЕС, касаещо членството в паричния съюз.

Страната ни, според Каримански, изпълнява безпрекословно останалите три количествени критерия за членство, а именно: за стабилност на публичните финанси (размер на бюджетното салдо и държавния дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент.

Лъчезар Богданов смята, че гледайки напред е важно да отбележим (поне) две важни препоръки, включени в доклада на ЕЦБ, които могат да бъдат тест за сериозността на намеренията на едно бъдещо правителство у нас.

Едната е, че устойчивата конвергенция в България изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Те са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции, стимулиране на потенциалния растеж и увеличаване на производителността. Те включват и ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, за осигуряване на независима и ефективна съдебна система и за подобряване на образователната система. Нужни са и реформи за засилване на конкуренцията на продуктовите пазари и либерализация на регулираните сектори, заявява Богданов.

България трябва да продължи да провежда и благоразумна фискална политика. Освен това качеството и ефикасността на капиталовите разходи следва да се повишат чрез подобряване на управлението на публичните инвестиции, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното увеличаване на събираемостта на данъците и свиване на сивата икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите, са съществени мерки за запазване на средносрочната фискална устойчивост.

Какво мисли властта ли?

Служебният министър на финансите Людмила Петкова каза, че 2026 г. е реалистична дата за приемането на общата европейска валута. Гуверньорът на БНБ Димитър Радев пък изрази оптимизъм, че страната ни може да влезе в еврозоната през 2025 -та. Бившият финансов министър Асен Василев припомни, че има декларация в подкрепа на България от всичките страни-членки на еврозоната от март 2022-ра и че няма причина тя да не бъде приета от 1 юли 2025 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст