Урайна се бори за нова сделка с частните инвеститори предвид оставащите едва две седмици до изтичането на крайния срок на двегодишния мораториум на плащанията по емитирани облигации с общ номинал 20 млрд. щ. долара, след което ще трябва да възстанови обслужването на лихвените преводи за кредиторите. Преговорите за преструктуриране на задълженията засега не приключват със споразумение, защото страните не успяват да постигнат съгласие за размера на инвестициите, който собствениците на дълговите книжа трябва да пожертват.
Войната с Русия продължава вече трета година и Киев иска да понижи дълговите си вноски, за да запази ограничените си средства за бойното поле и за функционирането на правителствените служби. Същевременно, кабинетът трябва да съхрани добрите си отношения с кредиторите за следвоенното възстановяване на страната.
Украйна харчи почти всичките си местни приходи, за да финансира военните действия, а фискалната подкрепа от Европейския съюз, Съединените щати и Международния валутен фонд се използват за покриване на социалните плащания.
От одобрения от американските законодатели през април пакет от помощи в размер на 61 млрд. щ. долара, 7.8 млрд. долара са предназначени за попълване на бюджета, а останалите са за военна помощ под формата на оръжия. Украинският министър на финансите Сергей Марченко твърди, че тези пари ще помогнат за покриване на бюджета за тази година, но перспективата за идната остава неясна, с вероятен “допълнителен” дефицит в размер на 12 млрд. щ. долара, ако войната продължи със сегашното темпо.
Нещата се усложняват от обстоятелството, че всяка прогноза за финансовия потенциал на Киев зависи от развоя на военния конфликт. В момента не се вижда край на сраженията и Русия провежда масирани атаки срещу жизнено важна инфраструктура. При това положение украинският кабинет очаква икономически растеж от 3.5% през тази година вместо предишните предвиждания за ръст от 4.6 процента. БВП на Украйна остава с 25% по-нисък от предвоенното равнище.
Притежателите на украински облигации не са доволни от предложената от украинците дългова редукция, поради което преговорите с частните кредитори са приключили без сделка на 14 юни. Правителството натиска за опростяване на по 60 цента за всеки долар номинал, докато инвеститорите са готови да понесат загуби от максимум 22.5 процента.
Киев иска да отложи отново плащанията по дълговите книжа и предлага да ги замени с нови облигации с падежи до 2040-а и лихвени плащания, започващи от 1% за първите 18 месеца и нарастващи постепенно до 6 процента. Освен това кабинетът предлага на кредиторите и т. нар. държавен инструмент за непредвидени обстоятелства, при който вноските започват след 2027-а. Плащанията по този инструмент ще са обвързани с целевите данъчни приходи, определени от Международния валутен фонд.
МВФ е ключов играч във всяка сделка, защото международният кредитор е отпуснал заем от 15.6 млрд. щ. долара на Украйна през март 2023-а – първият подобен акт за държава във война, и задава параметрите на приемливите дългови плащания. Последните предложения на Киев отговарят на тези параметри, според правителството. Осъвременените данни на МВФ за икономическия растеж и за оценките на задълженията ще станат ясни след като бордът на организацията разреши превода на транш от 2.2 млрд. долара, очакван на 28 юни.
Украйна иска да запази добрите си отношения с частните инвеститори и с наближаването на крайния срок на замразяване на паричните преводи, двете страни трябва или да преструктурират задълженията или да удължат мораториума, за да не допуснат държавен фалит.
Анализатори на “Джей Пи Моргън Чейз” предлагат като приемлив втория вариант, по-скоро за още няколко месеца отколкото за нови две години.При това положение замразяването на дълга ще приключи с плащане по дължимите купони на 1 август за емисията с падеж през 2026-а. Украйна ще се окаже във фалит, ако не плати след 10-дневен гратисен период.
Въпреки провала на формалните преговори, продължават дискусиите между консултантите на двете страни и се очаква те да станат по-интензивни след като МВФ публикува последните си икономически оценки и анализа на задълженията. Министър Марченко е оптимист, че сделка може да се сключи преди крайния срок.
Собствениците на украински облигации са разнородна маса и комитетът по преговорите представлява едва около 20% от емитирания дълг. Част от тази група са “Амунди”, “Блек рок”, ПИМКО и “Амиа кепитъл”.
Киев твърди, че поддържа връзка и с кредиторите извън комитета. Консенсусът е ключов фактор, защото притежателите на поне две трети от дълговите книжа трябва да се съгласят на сделка, която ще е задължителна за всички инвеститори с минимум 50% праг за всяка емисия.
