По време на изслушването в парламента финансовият министър Людмила Петкова обяви, че само България от всички страни членки на ЕС не е разработила глава “REpowerEU” по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя е трябвало да го направи до 31 декември 2023 г., за да може да получи и 20% авансово плащане.
Инвестициите по тази глава, по която държавата е трябвало да разработи проекти, са били в областта на енергетиката с цел намаляване на карбонизацията, повишаване на енергийната ефективност на сградите, устойчив биометан и водород, внедряване на енергия от възобновяеми източници.
Към настоящия момент ние все още не сме изготвили подобна глава и на последното заседание на Съвета ECOFIN в Люксембург сме били приканени да я изготвим в най-кратки срокове.
По отношение на финансовото състояние на България, финансовият министър обяви, че се отчита ръст на приходите от косвени данъци, като се очаква номинален ръст от над 20 процента. Това се дължи и на законодателни промени, приети през май и юни, както и на активиране на НАП и Агенция “Митници”. Този ръст трябва да компенсира забавянето на събираемостта на приходите от данъци през първото тримесечие на 2024 г., като основната цел е да се изпълни годишният разчет.
Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент възлиза на 8.687 млрд. лева. Събраната сума е с 990 млн. лева или с 12.9% повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 година. Очаква се към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17.986 млрд. лева, което ще представлява 96% изпълнение на заложеното в Закона за държавния бюджет за 2024 година или 640 млн. лева по-малко предвиденото. Усилията на двете приходни агенции продължават и целта е 100% изпълнение на плана.
По отношение на касовото изпълнение на приходите от акцизи Петкова обяви, че те възлизат на 4.199 млрд. лева, като събраната сума е с 360 млн. лева или 12% повече в сравнение със същия период през 2023 година. Очаква се към края на 2024 г. приходите от акцизи да бъдат в размер на 6.65 млрд. лева. Това ще е преизпълнение на заложеното по плана за т.г. със 103% или с 205 млн. лева повече от заложеното.
Людмила Петкова не изнесе данни за приходите от корпоративния данък, уточнявайки, че срокът, в който той трябва да бъде внесен, е 30 юни.
По отношение на неданъчните приходи министър Петкова посочи ,че към май 2024 г. те са в размер на 4.562 млрд. лева, което представлява 44.5% от годишните разчети, като се наблюдава ръст от 414 млн. лева спрямо същия период на миналата година. Този ръст се дължи на постъпили еднократно 660 млн. лева като вноска от страна на Българската народна банка, която се формира от превишението на приходите над разходите за 2023 година.
В частта на неданъчните приходи на база данните досега се очертава да се съберат по-малко пари в сравнение с предвиденото за 2024 г. основно заради по-нисък дивидент от държавните предприятия, както и заради по-малко приходи от продажбите на квоти за емисии за парникови газове поради спада на цената им на европейския пазар. Постъпленията от дарения по грантове от ЕС са в размер на 1.834 млрд. лева, но при тяхното получаване съществуване риск от забавяне, призна Петкова. Тя уточни, че второто искане за плащане по въпросния Механизъм за възстановяване, изпратено на 7 октомври 2023 г., все още е в етап на оценка.
Съществува риск и от намаляване на размера на заявените средства по Плана за възстановяване и устойчивост поради включени в изискванията на няколко ключови реформи в областта на енергетиката и правосъдието, които ние не сме изпълнили по задоволителен начин.
Петкова обясни, че за да ни бъде изплатена заложената сума от 653 милиона евро по второто плащане, Народното събрание трябва да приеме актуализирана “пътна карта” за неутралност по отношение на климата; процедурни правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията; промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали; законопроект за несъстоятелност на физическите лица; законопроект за съдебната власт във връзка с промените в Конституцията, който да оправомощи Висшия Съдебен съвет и Висшия Прокурорски съвет да ревизират етичните кодекси на българските съдии и на българските прокурори.
Финансовият министър обърна внимание, че тези законопроекти са били обсъждани в 49-ото Народно събрание, но не са били приети. Ето защо всички тези законопроекти трябва отново да бъдат внесени в Народното събрание и да бъдат разгледани.
Петкова подчерта, че е необходимо и да се ускори работата по предоговаряне на ПВУ и именно тогава да се включи и главата “REpowerEU”.
Във връзка с държавния дълг, служебният финансов министър отчете, че ние сме след Естония по най-ниска задлъжнялост. Държавният дълг към момента е 41.1 млрд. лева при положение, че максималният му размер е 48 млрд. лева, а новият максимален размер за 2024 г., който можем да теглим, е 11.7 млрд. лева. Засега имаме нов дълг от 0.7 млрд. лева за тази година.
По отношение на разходите Петкова отчете, че към май 2024 г. те са 28.109 млрд. лева, което е 34.5% от годишния разчет и има леко нарастване при социалните разходи заради повишаването на пенсиите и при разходите за персонал заради увеличените заплати на педагогическия персонал. Тя предупреди, че ще има влияние върху разходите и заради приети специални закони, водещи до по-високи разходи за персонал в МВР, МОН и във висшите учебни заведения.
По отношение на подготовката на България за членство в еврозоната Петкова обяви, че служебното правителство продължава да работи интензивно – всички дейности се изпълняват по график, като постигнатият напредък се докладва ежемесечно. Служебният кабинет е одобрил на вчерашното си заседание (на 26 юни) проект на Закон за въвеждане на еврото, продължава да работи по изпълнението на актуализираната комуникационна стратегия, във връзка с която е стартирал и специален информационен сайт.
Във връзка с вчерашния доклад, изготвен от Европейската централна банка за напредъка на България по изпълнението на критериите за приемане на еврото, Петкова подчерта, че освен по показателя “ценова стабилност” страната ни е най-напреднала от всичките шест държави, устремили се към еврозоната.
Тя прогнозира, че до края на 2024 г. България ще изпълни и критерия за инфлация и така ще преодолее и последното предизвикателство . Тогава страната ни ще поиска изготвяне на извънредни доклади от ЕК и от ЕЦБ, на чиято база възможно най-скоро да бъде изготвено решението за приемането ни в еврозоната. Според Петкова това е напълно възможно и тя се аргументира, цитирайки член 40 от договора за Европейския съюз.
Тя припомни, че всяка държава членка е задължена да бъде член на еврозоната и в момента в ЕС има шест държави, които са с дерогация – т.е. с разрешение да не изпълнят това условие. Ето защо, след като бъдат изготвени конвергентните доклади в края на 2024 г., ще има шанс да поискаме да се пристъпи към обсъждането на решението за отмяна на дерогацията.
