Иран ще гласува на втори тур на предсрочните президентски избори за наследник на покойния президент Ибрахим Раиси, съобщи представител на властите, след като нито един кандидат не успя да победи още на първи тур, съобщиха агенциите, предаде БТА.
На балотажа, който ще се състои идния петък, един срещу друг ще се изправят кандидатът на реформаторите Масуд Пезешкиан и бившият преговарящ по иранското ядрено досие Саид Джалили.
Пезешкиан събира около 42,5% от гласовете, следван от Джалили с 38,7%, обяви на пресконференция, излъчена от държавната телевизия, говорителят на местната централна избирателна комисия Мохсен Еслами. По думите му, от общо подадени на изборите 24,5 млн. гласа Пезешкиан получава 10,4 милиона, а Джалили – 9,4 милиона. Парламентарният председател Мохамад Бакер Калибаф е с 3,3 млн. Шиитският духовник Мостафа Пурмохамади, събира над 206 000 гласа.
Избирателната активност е била около 40 процента, обяви говорителят на изборните власти. В Иран има 61 милиона избиратели като цяло, отбелязва ТАСС. Това е най-ниското равнище на избирателна активност от 1979 г. досега, допълва Ройтерс.
По закон за да бъде избран още на първи тур, даденият кандидат, трябва да е събрал над половината от подадените бюлетини, припомня АП. Ако това не стане, двамата претенденти на първо и второ място отиват на балотаж, който ще се произведе след седмица. В историята на Иран е имало втори тур на президентски избори само веднъж – през 2005 година, когато хардлайнерът Махмуд Ахмадинеджад победи бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани.
Еслами призна, че за да бъдат признати за действителни, резултатите от изборите ще трябва да получат одобрение от така наречения Съвет на пазителите на конституцията, но засега няма никакви оспорвания от страна на претенденти.
Галсоподавателите можеха да избират между четирима кандидати – трима хардлайнери – Джалили, Калибаф и Пурмохамади, и един реформатор – Пезешкиан, който е кардиохирург по професия.
И на тези избори, както и на всички останали след Ислямската революция през 1979 година до участие във вота не бяха допуснати жени, както и такива кандидати, които призовават за коренна промяна в управлението на държавата. На изборите нямаше и международно признати наблюдатели.
В навечерието на гласуването се чуха призиви за бойкот, включително от страна на Нобеловия лауреат Наргес Мохамади. Мир Хосейн Мусави, един от водачите на протестите на Зеленото движение, който все още е под домашен арест, също обяви публично, че той, съпругата и дъщеря му няма да гласуват.
Избирателната активност е много важен детайл от изборите, тъй като е барометър за подкрепата на избирателите за съществуващия политически строй в шиитската теокрация.
Имаше и критики, че Пезешкиан в действителност е просто поредният одобрен от властта кандидат. В документален филм за него, излъчен по държавната телевизия, жена казва, че “нейното поколение” започва да става също толкова враждебно към властта, колкото и това на Пезешкиан по време на революцията през 1979 година.
На 19 май 63-годишният президент Ибрахим Раиси загина при хеликоптерна катастрофа заедно с външния министър и други представители на управляващия елит.
Изборите се произвеждат в момент на високо напрежение в Близкия изток заради войната в Газа между Израел и палестинското движение “Хамас”.