Еврото и акциите на европейските компании поскъпнаха заради спекулации, че крайнодясната партия на Марин Льо Пен ще се сблъска със сериозни препятствия да получи пълно мнозинство след втория кръг на парламентарния вот във Франция на 7 юли. Базовият френски индекс CAC 40 скочи с 2.6% след като изборните резултати от първия кръг показаха, че разликата между “Национален сбор” на Льо Пен и центристкия алианс на президента Еманюел Макрон е по-малка от прогнозите на социолозите. Което създава алтернативи на крайнодесните след втория кръг.
Широкият европейски индекс STOXX 600 повиши пазарната си оценка с 1%, като подемът водеха банковите акции. Книжата на “Сосиете женерал” поскъпнаха със 7.5%, а на “Креди агрикол” – с 5.1 процента. Еврото пък се изкачи до най-високата си котировка от средата на юни насам и в 12.25 ч. българско време на 1 юли се разменяше срещу 1.0766 щ. долара.
Анализатори коментират, че е налице облекчение, че крайнодесните сили във Франция не са спечелили абсолютно мнозинство на първия кръг от вота, което дава възможност на френския политически елит да влезе в период на преговори и сделки между отделните политически групи. В случая с френската изборна система, при която трима кандидати получават възможност за участие във втория изборен тур, третият може да се оттегли, за да увеличи шанса на друга основна партия да победи крайно десните.
Нешата се развиват зле и за японската йена, която вече падна до над 161 за един щ. долар – най-слабите стойности от 1986-а насам . И отново върна на масата интервенционния сценарий и риска от лихвено движение след обещанието на председателя на “Банк ъф Джъпен” Кадзуо Уеда да следи изкъсо въздействието на националната валута върху инфлацията. Валутни анализатори коментират, че вероятната държавна намеса в подкрепа на йената ще е по-скоро в близост до 164 йени за един щ. долар и дори на 171 йени за долар. А последните фундаментални икономически данни на Япония показват ръст на доверието на едрите японски производители, както и увеличение на доходността на десетгодишните японски облигации – фактори, вещаещи повишение на лихвените проценти през юли.
Оттук нататък следва горещо лято и повишена политическа несигурност през второто полугодие, което предполага силен американски долар заради ползването му като спасително убежище при кризи.
Първата се очертава още след седмица когато ще станат известни резултатите от втория кръг на френските парламентарни избори на 7 юли и изключително високата вероятност управлението на второто по големина европейско стопанство да попадне в ръцете на крайната десница за първи път след втората световна война след като хазартният ход на Макрон за извънредни избори приключи с неуспех.
Засега френският президент не се признава за победен, хвали само високата изборна активност на 30 юни и призовава за “широко, ясно демократично и републиканско обединение за втория тур”. А лагерът на Льо Пен, макар че постигна отчетлив успех и преднина, не успя да получи пълно мнозинство със спечелените 33% от гласовете на отишлите до изборните урни французи срещу 28% за левите от “Нов народен фронт” и 21% за центристите от “Възраждане” на Макрон. Френските консерватори от “Републиканците” и партньорите им са получили 10 процента.
Аритметиката показва, че въз основа на тези резултати крайнодесният лагер може да получи между 230 и 280 места в Народното събрание, което е под изискваните 289 за абсолютно мнозинство. Като се имат предвид предстоящите политически пазарлъци и потенциални обединения, пък е трудно да се прогнозира какво ще се случи след 7 юли.
В първата си изява след първия кръг Льо Пен призова избипателите да подкрепят партията й, за да получи абсолютно мнозинство в долната камара на парламента, която има по-голямо политическо влияние от сената. При подобен сценарий Макрон вероятно ще трябва да посочи за премиер 28-годишния Жордан Бардела, което ще отслаби позициите му както у дома, така и на световната сцена. А евентуална победа на “Национален сбор” ще доведе на власт първия крайнодесен кабинет след про-нацисткия Режим Виши.
По-вероятният изход е раздробен парламент, в който нито една коалиция няма да има мнозинство, което ще доведе до хаос и блокиране на второто по големина стопанство на еврозоната и водещата й военна сила.
Спонтанното решение на Макрон да разпусне долната камара на парламента и да свика извънредни избори въпреки съветите на партньорите си и на анализаторите, се оказа подарък за Льо Пен, която най-накрая успя да направи реален пробив в традиционната власт. И да попари надеждите на президента да обедини френското общество срещу крайната десница – стратегия, която работеше успешно и през 2017-а и през 2022-а. Не малка подкрепа дойде и от скоростното обединение на левите сили във Франция, което очерта избор между лявото и дясното. Зад сцената пък нишките дърпаше ултра-консервативния милиардер венсан Болоре, наричан “френският Мърдок”, който постави медийната си империя в услуга на десните националисти.
Макрон пък, от своя страна, подцени размера, до който се е изчерпал политическия му капитал през седемте години на управление и множеството кризи. Миналогодишната битка за пенсионната реформа и специалните пълномощия, които използва президента, за да заобиколи парламента в условията на ожесточено противопоставяне в цялата страната, подрониха безвъзвратно демократичните му претенции в очите на много избиратели. А противоречивият закон за миграцията, прокаран с подкрепата на законодателите на Льо Пен, помогна за обединението в ляво.
