Конституционният cъд cпря задължителната съдебна медиация. Това стана на 1 юли, когато нейното прилагане трябваше да започне по силата на приетите промени от 49-ото Народно събрание в началото на миналата 2023 година.
С тях беше въведено провеждане на задължителна първа среща по медиация по шест вида съдебни дела, но същевременно беше премахната единствената предложена санкция за нежелание за участие в нея на страните – плащане на разноските по делото независимо от изхода му.
В добавка бяха направени изрични пояснения, че дългият отлагателен срок – до 1 юли 2024 г. – е, за да се обмислят промени на промените. Припомняме, че по думите на тогавашния председател на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков: „Да разберете какво правим – приемаме закони, но минимизираме щетите – предвидили сме начална дата на влизане в сила след година и половина”.
Последва жалба на Висшия адвокатски съвет, която беше срещу режимите за доброволно уреждане на спорове в съдебна фаза с въведените промени в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс .
Тези промени предвиждат по определени видове граждански и търговски дела съдът да насочи страните задължително към медиация, а по други – това да бъде по негова преценка.
Според днешното решение на Конституционния съд приетите норми нapyшaвaт пpaвoтo нa paвeнcтвo и пpaвoтo нa зaщитa, ĸaĸтo и пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa.
С особено мнение решението е било подписано от cъдия Coня Янĸyлoвa, съобщават от Конституционния съд.
Припомняме, че според Висшия адвокатски съвет задължителната медиация е в разрез с правото на защита и на достъп до съд. В подкрепа на неговата позиция бяха приведени аргументи както в приложното поле на българския основен закон, така и в правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС в Люксембург, който е въвел критерии за въвеждането на процедура по задължителна медиация.
