Лизингът направи за много българи закупуването на нов автомобил не чак толкова трудна задача. Плащането от 200 до 500 лв. на месец за удоволствието сам да свалиш фабричните найлони от купето и да се радваш на дълго и безаварийно пътешествие все повече измества пазаренето за коли втора ръка. За това спомагат и ниските лихви по лизинговите схеми, които не надхвърлят 3 процента.
Често обаче уловките не са в лизинговата схема, а някъде около нея. Например при застраховането на колата – пълно Каско. То е абсолютно условие за сключването на лизингов договор.
Семейство Диневи, инвалиди от София, ни сигнализира, че вече почти половин година са без жизнено необходимата им кола, поради някакви „разбирателства” между лизинговото дружество и застрахователя.
Те катастрофират малко след Нова година. Щетите са средно тежки, но колата, с редица условности, е в движение. При инцидента действат по надлежния ред – викат КАТ, правят им констативен протокол, информират лизингодателя, след което завеждат щетата при застрахователя. Последният ги информира, че трябва да ремонтират возилото си във фирмения сервиз на дистрибутора. Само там!
Само така щял да им признае ремонта и после, след като снима автомобила, да плати щетите. А и да препотвърди – вече начисто – застраховката.
Семейството отива във фирмения сервиз, но там им обясняват, че дворът им е пълен с коли, чакащи за ремонт. Щели да им се обадят, когато имат възможност.
Диневи продължават внимателно да ползват посмачканата кола – я до близкия магазин, я до аптеката. Два месеца по-късно от сервиза на дистрибутора им се обаждат, за да им кажат да докарат колата. Хората очакват, че до десетина дни ремонтът ще приключи.
Но не би. След около месец ги информират, че 2-3 части ги няма. Няма ги не само в сервиза, няма ги и при останалите десетина дистрибутори за страната, няма ги и в съседната държава – производителка на тази марка автомобили. Но, заявка е пусната и ….. чакаме.
Минават 2 месеца, откакто колата е в двора на сервиза. Ремонтът не е започнал, защото трябва да са налице всички части за него, а продължава да се търси дръжката на шофьорската врата. Тази дръжка е причината в момента, вече над три месеца, колата да е в сервиза, а семейството да се чуди как да се обслужва всекидневно.
Дръжката се чака за пети път „до една седмица”, но и до днес я няма. „Банкеръ” потърси търговеца-дистрибутор за разяснения по въпроса. От там се извиниха, но уточниха, че всичко зависи от договора между лизингодателя и застрахователя. Според него, след първоначалното описване на щетите, колата трябва да влезе в сервиза и в никакъв случай да не се кара поради опасност за пътниците, а и възможност за нови щети.
Защо тогава оторизираният сервиз не е приел автомобила веднага, попитахме ние. Ами претоварени били, казаха от там. А защо след като дръжката на вратата я няма вече месеци не върнете колата на семейството, а задръствате двора си допълнително? Веднъж влязла в сервиза, колата не трябвало да го напуска, защото носели отговорност и можело да влязат в конфликт и с лизингодателя, и със застрахователя, отговориха от фирмата-дистрибутор.
Оказва се, че бизнес отношенията „дистрибутор-лизингодател-застраховател” са много важни. Още като се спрете на марка кола, която искате да вземете на лизинг, ще разберете, че дистрибуторът работи с определен лизингодател, а той пък – само с един застраховател.
Право на информиран избор за клиента? Глупости, той няма право не на избор, базиран на предварителна информация, а на никакъв.
Попитахме лизингодателя не вреди ли на имиджа му факта, че клиентът плаща лизинговите си вноски месеци наред без да употребява автомобила. Оттам ни отговориха, че подобни клаузи – возилото да се ремонтира единствено във фирмения сервиз на дистрибутора, изискват всички застрахователи.
Потърсихме и Комисията за защита на потребителите. От там ни посъветваха гражданите да четат внимателно условията по подобни сделки и при несъгласие да правят опити да ги избегнат. При съмнения за противозаконност пък да информират комисията.
Какво пише обаче в договорите между трите страни – продавач, лизингодател и застраховател, по които клиентът е четвърта страна, си остава тайна.
