Националистическото правителство на Унгария вече е ротационен председател на Европейския съюз. Мотото на Будапеща – “Да направим Европа отново велика”, е взето назаем от Доналд Тръмп, който след катастрофалното предсатвяне на Джо Байдън на предизборния дебат, се смята от някои за победител на изборите в САЩ през ноември. И Орбан, и Тръмп, които твърдят един за друг, че са добри приятели, се радват на повишаваща се популярност. Така че от коя страна на Атантика изненаданите от унгарското председателство ще са повече?
В неделя австрийският крайнодесен лидер Херберт Кикл („Народна партия на Австрия“), унгарският премиер Виктор Орбан („Фидес“) и бившият чешки премиер Андрей Бабиш (AНO) обявиха създаване на нова група в Европарламента – „Патриоти за Европа“.
Целта ѝ е прекрояване на институциите на ЕС и
промяна на подхода към миграцията, зелените политики и войната в Украйна.
Партията на Орбан се оттегли от Европейската народна партия още през 2021 г., след като дясноцентристката група няколко пъти заплаши да я изгони заради отстъпление от демокрацията и незачитане на правата на ЛБГТИ общността. Доскоро „Фидес“ беше смятана за аутсайдер в ЕП, но след евроизборите и триумфа на десните и крайнодесните, ситуацията се промени.
Унгарското председателство идва с един още по-самоуверен Орбан, който обаче не може да направи кой знае колко на този етап, защото Европейската комисия и предишното ротационно председателство – белгийското,
побързаха да договорят ключовите политики,
преди Будапеща да поеме кормилото на блока. Примерно – Брюксел побърза с нови санкции срещу Русия и започна преговори за членство с Украйна.
Унгария заяви, че приоритетите на нейното председателство включват натиск за членството на Западните Балкани в ЕС, борба с нелегалната миграция и икономическата конкурентоспособност. Будапеща категорично подчертава, че ще работи за разширяване към страните от Западните Балкани, но не споменава Украйна и Молдова.
Правителството на Орбан има спор с Киев за правата на унгарското малцинство в украинския регион Задкарпатие и настоява, че няма да го пусне в ЕС, докато не признае правата на нейното малцинство, включително използването на родния язик в училищата и администрацията. Освен това поддържа близки връзки с Москва и досега е правило
всичко възможно да блокира или забави финансовата и военната помощ за Украйна.
През годините бяхме свидетели на какви ли не сблъсъци на Орбан с Брюксел по всяка възможна тема. Евентуалното преизбиране на Урсула фон дер Лайен за втори мандат като председател на Комисията, означава, че промяна в отношенията между Будапеща и Букурещ е невъзможна. Орбан е категоричнто против преизбирането ѝ, защото смята, че не се е справила добре през първия мандат и обвини центристите
в разделянето на ЕС на коалиции и скрити договорки,
ощетяващи част от държавите членки.
Фон дер Лайен пък отложи посещението си в Будапеща, което по принцип прави в страните за откриването на председателството. Нова дата засега не е определена.
Най-тежкото ще е, че Комисята и ротационният председател трябва заедно да определят дневния ред. От Будапеща ще се изисква да председателства срещите на министрите във всички области (с изключение на външната поитика и еврозоната), да търси консенсус между държавите членки на ЕС, и
да посредничи в споразумения за законодателство с Европейския парламент.
Очаква се да минат месеци докато новата Европейска комисия и новите евродепутати заработят. Това означава, че най-вероятно искрите между Орбан и евроинституциите ще продължат да припламват. С тази разлика, че сега популистите в ЕС са много по-силни и няма да позволят да бъдат третирани като маргинали.
Най-добрият за ЕС вариант би бил националистите и центристката коалиция да се възпират взаимно и да не ставаме свидетели на скъпи и безсмислени политики.
