Около 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят в България всяка година. Това се равнява на пет пъти теглото на НДК. А крайният резултатът е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Това коментира Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“ в интервю за БТА.
Данните от Европейския съюз също потвърждават това консуматорско настроение. Например, през последните пет години средностатистическият европеец си е купил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти. А това се равнява на повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период, отбелязва Сирма Желева.
По думите й,
текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода
и е вторият най-голям замърсител на водата в света. Числата показват, че повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (къпане, готвене, чистене и т.н.). Желева посочва, че няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода.
„Бързата мода“ също има принос за тези тревожни данни.
Обикновено обличаме дрехите си едва по 7-8 пъти и ги забравяме. Компаниите и сайтовете за продажба на дрехи се надпреварват да обновяват колекциите си. Оттам идва и негативната тенденция, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, а това води до все по-големи количества отпадъци от текстил.
Но има и позитивна тенденция, отбилязва Желева.
Расте поколение, което е загрижено за околната среда и се бори с „бързата мода“.
Контейнерите за разделно събиране на дрехите и последващо рециклиране са другата алтернатива.
Заедно с това е нужна и промяна в навиците ни –
да стане модерно да купуваме дрехи, които могат да се рециклират.
Но тук е и ролята на фирмите, които предварително трябва да мислят при производството на дрехите и продажбата им.
През 2025 г. всяка страна-членка на ЕС, включително България, трябва да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие, която да обхваща цялата територията на дадената държава и да осигурява равнопоставеност в достъпа за всички граждани.
Търговията с дрехи втора употреба е още една алтернатива.
В България тя е добре развита. И този бизнес е част от кръговата икономика и новите „зелени“ бизнес модели.
