Решението на Конституционния съд, с което бяха порязани всички текстове за въвеждане на задължителна съдебна медиация, можело да доведе до санкции в размер на 100 млн. лв. за България отстрана на Европейската комисия. Причината е, че въпросната реформа е включена като мярка във второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това стана ясно от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която получила писмо от министъра на финансите Людмила Петкова.
Доколко реална е заплахата, може да се гадае с оглед естествената нагласа на ВСС да драматизира заради усвоените по тази линия средства. В писмото на Петкова се казвало, че трябва да бъде представен коригиран вариант на модела за съдебната медиация предвид потенциалната заплаха от налагане на санкция. Предвид мотивите на КС ремонтът на пакета от промени в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс изглежда обаче крайно труден.
Според конституционните съдии уредбата в двата закона засяга свободата като общочовешка ценност, може да лиши от съдържание и да обезсмисли предоставянето на защита, страда от вътрешна противоречивост и несъвместимост между поставената цел и средството за постигането ѝ, неясна е до степен на засягане на правовата държава. Някои от разпоредбите пък КС оценява като произволни при липсата на ясни, логични и справедливи критерии.
„За мен битката е временно загубена. Медиацията ще продължи да се развива“, заяви членът на ВСС Даниела Марчева при представянето на доклад във връзка с Реформа 3 – „Разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела“ от ПВУ. Марчева не пропусна да изрази недоволство от Висшия адвокатски съвет, който сезира КС, за това че го направил в последния възможен момент.
Спести обаче факта, че ръководството на адвокатурата се обяви от самото начало срещу промените, които бяха наложени като условие за плащане по ПВУ без никой да разбере защо. ВСС не се съобрази и с искането на ВАдвС да спре подбора на медиатори и тяхното обучение. Това според нея не станало, понеже имало вече действащ закон, според който на новите задължителната медиация трябваше да стартира на 1 юли.
За пореден път беше приведен и доводът за разширяване на съдебната медиация в Европа. Освен Италия, смятана за доста напреднала в тази област, съдебна медиация се въвеждала в Гърция, Франция разширявала реформата с пилотни съдилища, а от миналата година се въвеждала и във Великобритания за „малки спорове“. Съдебна медиация имало и в Турция като начин за изключване на държавния монопол при разрешаването на конфликти. Не стана ясно обаче в кои от тези страни е налице задължителна медиация, каквато въведоха въпросните норми, след като медиацията е уредена отдавна в българското право, но само като доброволна.
„Дали по този модел, или по друг, няма значение. От тук нататък пътят е ясен“, заключи бодро Марчева със заявката за спешна корекция на текстовете от работната група, която да ги съобрази с решението на Конституционния съд. Остава обаче въпросът, който отново поставяме: Кой ще носи отговорност за провала на поредната съдебна реформа, напъхана незнайно защо в Плана за възстановяване и устойчивост?!