За около седмица в ДПС се случиха неща, които едва ли имат прецедент в историята на движението, а някои въобще бяха смятани за невъзможни. Нека припомним само част от тях, не заради чистата фактология, а защото прозира логиката на по-дълбоки процеси.
Комисията за борба с корупцията проведе акция срещу областния председател на ДПС във Варна Сали Табаков, намери огромни суми недекларирани средства и обяви за разкриване на мащабна корупция. Тук странното е не персоналното участие и наличието на злоупотреби с власт, а фактът, че една предполагаемо контролирана от партията структура удря по нейни висши представители. Движението и преди е разчиствало върховете си, но никога не е използвало аргумента за корумпираност спрямо свои ръководни кадри. Още по-странно е това сега, когато съпредседател (формално) и едноличен властелин в партията е лице, фигуриращо в официални „евроатлантически“ регистри на топ-корупционери.
Веднага след това
оставка с нелогични мотиви подаде
една от най-изявените политически фигури на ДПС – Филиз Хюсменова. Хюсменова не само заема високи позиции в българската и европейската политика, но е едно от най-успешните лица на новата вълна политици в ДПС, израсли под крилото на Ахмед Доган. Ударът бе коварен, защото приближените до Пеевски медии пуснаха мълвата, че Хюсменова е осигурявала „чадър“ над варненския феодал.
Чистката продължи с изключването на Айсел Руфад, доскорошен областен лидер на партията в Шумен и току-що избрана за зам-председател на парламентарната група. Самата Руфад обаче прояви рядко срещана смелост и отказа да напусне парламента.
После дойде сензационното искане за оставка на Рамадан Аталай, друга отдавнашна крупна фигура в ДПС с важни политически и парламентарни позиции и безспорно един от най-приближените до почетния председател Ахмед Доган.
След това се заредиха
немислими за ДПС събития.
Първо във фейсбук групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се заредиха постове на небезизвестни активисти с протести, предупреждения за вътрешнопартиен преврат и апели към Доган да се намеси. Накрая (засега) се появиха открити писма на местни организации на движението до почетния председател, в които се отхвърлят с остри квалификации атаките срещу Аталай и се иска намеса от страна на Доган. Вътрешни борби в ДПС, както във всяка партия, винаги е имало, но те почти никога не са намирали подобен израз. Чистките са били дело на „върховния“, никога в тях пряко не са въвличани структурите на движението – разумно правило, което защитаваше дисциплината и единоначалието в него.
Именно това в момента прави „злият демон“ на ДПС Пеевски, който съвсем открито показа, че е инициатор и ръководител на вътрешнопартийната „Вартоломеева нощ“. Той не само обяви някакво „ново начало“ в партията, но го направи на странна сбирка на съзаклятници – кметове, съветници и активисти само от някои региони (тези, в които е водил листа или в които има отдавна силно влияние). Пеевски действа в присъщия си арогантен стил – демонстрира силата си и не крие, че който е против него, не го чака нищо добро. Той демонстративно удря знакови фигури в партията, за да респектира останалите (и не само знакови, а имащи стойност в институционалната памет на ДПС). По тази логика
следва да се готви „зиц-съпредседателя“
Чакъров, срещу когото може да бъде изваден сериозен аргумент – чувствителният спад на подкрепата в Турция.
На фона на тези десет дни, които разтърсиха ДПС, почетният председател остава „тих и невъзмутим“ и от висините на Сараите наблюдава разгарящия се пожар в доскоро единствената стабилна политическа организация в България. Оттук насетне започнаха догадки и спекулации. Едни смятат, че Доган окончателно е загубил контрол над творението си и че вече е на дневен ред трансформация на „собствеността“ в движението по посока на неговото окончателно политическо елиминиране. Други обясняват случващото се с тежка икономическа зависимост, трети привиждат някакъв изключително мъдър план за отстраняване на Пеевски. Четвърти са на мнение, че както всичко друго на този свят, ДПС също не е вечно.
Прави впечатление, че на преден план излизат обяснения, свързани с лични качества или обстоятелства, главно на Пеевски и Доган. Но се пропуска, че сме
свидетели не на поредната дворцова интрига,
а на процес, който се развива на широка, масова основа и може да има много сериозни последици не само за ДПС. Който и от вероятните варианти на кризата да се развие, тя ще има тежки и вероятно необратими последици за българската политика и за българската държава. За съжаление, повечето от изгледите не са оптимистични.
Всъщност ДПС бе (макар и последно) засегнато от структурната криза и упадъка на българската партийно-политическа система. Самият възход и узурпирането на партията от Пеевски би било немислимо само допреди няколко години. Причините за това, което се случва в ДПС, не са главно вътрешнопартийни, това е цялостният разпад на политическото, наложилата се доминация на уродлив начин на правене на политика чрез безконтролна сила на парите и използване на ресурсите на държавните институции за лична властова и икономическа изгода. Иронията на ставащото е, че човекът и партията, които „разпределяха порциите“, сами е много вероятно да бъдат политически разпарчетосани и изконсумирани на парчета.
Казаното не означава да се подценяват личностните аспекти на кризата, въпреки че самата поява на „феномени“ като Пеевски (а и някои по-нови персонажи) говори за
тежка обществено-политическа диагноза.
След като се случва това, което наблюдаваме в ДПС, в страната и държавата вече всичко е възможно. Което съвсем не е добра новина.
Дестабилизирането и евентуалното взривяване на ДПС може да има много тежки последици (политически, етнически, икономически, външнополитически), особено ако отчитаме, че интересите на Пеевски, макар и крайно агресивни, са в същото време абсолютно егоистични и, което е по-опасно, напълно неадекватно осъзнати. „Феноменът“ ще си счупи главата, въпросът е какви други и много по-важни беди ще донесат възходът и падението му.
