В четвъртък във Великобритания се провеждат парламентарни избори, резултатът от които обаче е ясен няколко месеца преди провеждането им. Всички проучвания, без изключение, обещават монументален изборен провал на Консервативната партия, която управлява страната през последните 14 години.
Въпросът е само, доколко уверена ще бъде победата на втората основна политическа сила в страната – Лейбъристката партия, водена от 61-годишния Кийр Стармър.
Мрачни реалности
Британските консерватори поеха властта през 2010 г. в разгара на световната финансова криза и оттогава спечелиха още три общи избори подред. Въпреки това, последните няколко години от управлението на торите, както неофициално се нарича партията, бяха белязани от бавен икономически растеж, упадък на обществените услуги, особено в здравеопазването, и поредица от скандали (буйните партита на Downing Street 10 по време на строги ограничения за коронавирус).
Според повечето социологически проучвания, торите не трябва да очакват повече от 20% от гласовете на настоящите избори.
А основната причина за разочарованието на гражданите от партията на власт е лошото състояние на британската икономика. Според Pew Research Center, само 22% от избирателите смятат, че икономиката на Обединеното кралство е в добра форма. Сред твърдите поддръжници на консерваторите те не бяха много повече – само 27%, въпреки че през 2017 г. общо 75% от електората на партията оценяваха положително икономиката на страната.
Ситуацията леко се подобри през последните няколко месеца,
като икономиката на Обединеното кралство излезе от рецесията през първото тримесечие на 2024 г. с по-добър от очаквания растеж от 0.7%, а през месец май инфлацията спадна до целта на Bank of England от 2% за за първи път от три години. „След няколко несъмнено трудни години, които страната преживя, нещата вече изглеждат нагоре. Увереността се връща в икономиката и страната“, коментира британският премиер Риши Сунак през месец май, уверявайки хората, че все още може да се вярва на консерваторите да управляват шестата по големина икономика в света. Но това нямаше голям успех.
Нещата не се развиха толкова добре за торите и в областта на миграционната политика.
Риши Сунак, сега петият министър-председател от консервативната партия, обеща да спре притока на десетки хиляди търсещи убежище и икономически мигранти, пристигащи в Обединеното кралство с надуваеми лодки през Ламанша. Планът за депортиране на нелегални имигранти в Руанда все още не е влязъл в сила, но вече получи много критики от левия политически спектър за нарушаване на човешките права и международното право.
Напоследък и появата на политическата сцена на новата дясна популистка партия Reform UK, водена от добре известния политик от ерата на Brexit Найджъл Фараж, несъмнено играе срещу торите. Той успя да отщипне значителна част от най-десния електорат от консерваторите. Повечето проучвания обещават на партията му трето място с 16% от гласовете, а някои дори прогнозират, че Reform UK дори ще изпревари торите по отношение на гласовете на 4 юли.
Не е изненадващо, че
мнозина от консервативния лагер избраха Фараж за мишена на своите атаки,
особено след последните му изявления, че Западът сам е провокирал руско-украинския конфликт, разширявайки НАТО и Европейския съюз на изток.
Сред консерваторите обаче имаше и такива, които смятаха нападките срещу Найджъл Фараж за предубедени (макар и по други теми, различни от конфликта между Москва и Киев). „Министрите от кабинета на торите, които атакуват Фараж, са като пациент, който ругае лекар, че е болен. Това е заболяване, което би могло лесно да бъде предотвратено, ако пациентът се е вслушал в предупрежденията, отправени преди много години, признал е проблема и е възприел някои здравословни навици“, метафорично отбеляза бившият министър на вътрешните работи Суела Браверман в неотдавнашна колона за The Daily Telegraph.
Освен това Суела Брейвърман, която представлява по-дясното крило на консерваторите, призова членовете на партията да признаят грешките на партията и да се „подготвят за реалността“ – за ролята на опозицията през следващите години.
Бори се до последно
Междувременно премиерът Риши Сунак предпочете в последните дни преди изборите да се преструва, че изборите, които обещават на опозиционните лейбъристи поне 40% от гласовете, не са смъртна присъда за консерваторите. На митинг във вторник правителственият ръководител донякъде арогантно заяви, че резултатите от гласуването в четвъртък все още не са предрешени, като обеща да се „бори за всеки глас“.
Нещо повече, Сунак реши да привлече помощта на “тежката артилерия” – бившия премиер Борис Джонсън, който се появи публично за първи път като част от предизборната кампания. И, разбира се, основното му послание към избирателите беше традиционната „история на ужасите“ на торите, че „гигантското лейбъристко мнозинство“ ще доведе до рязко увеличение на данъците.
Лейбъристите не казаха нищо подобно в предизборната си програма. Въпреки това, подобно на консерваторите, тяхната програма се оказа много неясна. В нея не се описва подробно решение на нито един от най-големите икономически проблеми на Обединеното кралство, било то нарастващият дълг или кризата в обществените услуги. Но подобно на Риши Сунак и неговите другари, лидерът на лейбъристите Кийр Стармър не си спести да критикува съперниците си.
Годините на консерваторите бяха, по думите на лидера на лейбъристите Стармър,
„четиринадесет години на мизерия“ и „икономически хаос“.
Следователно това, което би било „по-добро за страната“, би било преобладаващо лейбъристко мнозинство, което би му дало мандат да „направи голяма разлика“ в Обединеното кралство. Въпреки това, противно на всички прогнози за безусловна победа на опозицията, Стармър предпочете да не го приема за даденост, като призова своите поддръжници да не спестяват участието си в гласуването.
„Борбата за промяна е вашата борба, но промяната ще се случи само ако гласувате за нея.
Именно това послание трябва да предадем на всеки праг през последните няколко часа и дни до десет часа в четвъртък вечерта (когато избирателните секции затварят)“, отбеляза шефът на лейбъристите на един от последните предизборни митинги.
„Сътрудниците на Кийр Стармър искат да са сигурни, че ще получат възможно най-увереното мнозинство. Всички те са много добре запознати с кампанията преди изборите през 1992 г. с феномена на „срамежливите тори” (това е наименованието на тези, които гласуваха за консерваторите на изборите, въпреки че по време на социологическите проучвания те твърдяха, че няма да го направят), когато проучванията на общественото мнение показаха, че Лейбъристката партия ще спечели, но това изобщо не се случи“, обясни Мат Бийч, директор на Центъра за изследване на британската политика към университета в Хъл, пред американскиу телевизионен канал CNBC.
В същото време той веднага добави, че
лейбъристите, разбира се, не се страхуват да загубят този път,
но наистина искат да повторят, а още по-добре, да надминат успеха на изборите от 1997 година. Тогава управляващите тогава консерватори, водени от Джон Мейджър, претърпя пълно поражение и лейбъристите, водени от Тони Блеър, дойдоха на власт за първи път от 18 години. Тогава разликата между двете основни политически сили във Великобритания беше 253 места (418 за лейбъристите срещу 165 за консерваторите).
(по материали от чуждестранния печат)
