По време на изслушването на премиера и външен министър – Димитър Главчев по темата за позицията на България спрямо Северна Македония, на два пъти му бе поставян въпросът какъв бюджет да предвидят депутатите за подпомагането на българите в съседката ни.
Имате ли нужда от повече средства? Какво можем да направим ние при гласуването на следващия бюджет? – попита депутатът от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева, а по-късно към нейното питане се присъедини и народният представител от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” Елисавета Белобрадова.
Главчев посочи, че не иска да отговаря в стил “Мечо Пух” – “Колкото повече, толкова повече”, но изказването му бе в този смисъл – без никакви конкретни числа.
Той държеше народните представители да разберат, че ако не е била неговата позиция на заседанието на Европейския съвет, на 27 и 28 юни, да обърне внимание, че Република Северна Македония трябва да си изпълнява договореностите спрямо България за членство в ЕС, то и гръцкият премиер е нямало да постави въпроса за неизпълнението на Преспанското споразумение. Главчев обърна внимание, че Унгария, която е водила председателстването на Европейския съвет, е искала да се говори като цяло за напредъка на Западните Балкани по пътя към еврочленството.
Главчев подчерта, че няма натиск от други страни върху България да отстъпи от позицията си по отношение вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, както и че не е налице натиск върху Блгария, който да ограничава външно министерство да продължава да информира за системно налагания институционален произвол върху българите в Северна Македония. Много пъти премиерът обърна внимание, че в отношенията между България и РСМ ние правим всичко, което е нужно, но за тяхното подобряване, са нужни двама.
Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ не остана доволна от подобен тип отговор. Тя бе категорична, че позицията на РСМ по темата с ангажиментите към България не е просто част от драчене, а засяга сигурността на Балканите.
Според нея позицията на България е пасивна и така държавата ни оставя процесите в РСМ да се саморазвиват в неправилната за нас посока. Тя добави и че Унгария е стимулирала РСМ, като й е осигурила 1 милиард. Уточни, че не очаква България да предостави такива средства, но добави, че има и други начини за подкрепа. Тя предупреди и че антибългарската реторика има определена цел – тя служи за оправдание на управляващите в РСМ защо няма да бъдат приети в Европейския съюз. Според нея в Скопие са се отказали от европейската перспектива.
Павела Митова от “Има такъв народ” бе учудена, че от ПП-ДБ настояват да знаят за размера на средствата, които трябва да бъдат заделени за българите в РСМ, припомняйки, че по времето, когато политическата сила ИТН била коалиционен партньор в кабинета “Кирил Петков” и техни представители участвали в Съвета за сигурност при президента, и от ИТН са настоявали за повече пари за правна защита и за културна дипломация, финансовият министър Асен Василев бил категорично против.
Станислав Богдански от ИТН настоя темата за неспазените ангажименти на РСМ спрямо България да се повдигат и на други международни форуми. Той даде пример с Гърция, която била много активна и заради това и прочутият паметник на Александър Македонски в Скопие не носи неговото име, а се нарича просто “Воин на кон”. Той предупреди, че българската позиция трябва постоянно да се напомня, тъй като българите в РСМ са подложени на сериозни репресии – има случаи на отвлечени деца, които, Слава Богу, са приключили благополучно, но са много ефективен инструмент за сплашване и натиск.
Богдански подчерта, че целият парламент ще застане зад премиера и външен министър, ако действията му надвишат границите на дипломатическия тон и бъде по-смел в отстояването на позицията на България.
Ангел Георгиев от “Възраждане” попита премиера кога смята да постави въпроса за отделянето на Албания от Северна Македония в процеса на присъединяване към ЕС като част от натиска за изпълнение на поетите към нас ангажименти.
Главчев отговори, че България не смята да отделя когото и да било и че членството е нормален процес, при който едни вървят по-напред, други – по-назад. Той изрази съмнение и че един прекалено остър тон ще бъде от полза за българите в Северна Македония, но даде като пример за проактивна българска позиция в РСМ спектакъл на академик Пламен Карталов със Софийската опера.
Манол Пейков от ПП-ДБ започна въпроса си отдалеч – първо се похвали, че благодарение на помощта на дарители фондацията му е успяла да купи къщата на Димитър Талев в Прилеп, при което забелязал, че отношението към него било много положително. Отчете, че най-големият проблем на двата народа е, че не се познават. В същото време, когато човек седне в заведение в РСМ – 50% от музиката е сръбска, другите 50% е македонска, което означава, че тяхната ментална сателитна чиния е обърната на запад, заключи Пейков. След това стигна и до въпроса – какво се случва с прословутия транспортен коридор № 8 и с евентуалната жп връзка на България със Северна Македония. Главчев не даде конкретен отговор, припомни обаче как някога имало опит и за самолетна връзка, но поради липса на интерес тя пропаднала.
Стоян Таслаков от “Възраждане” обърна внимание, че учениците от РСМ с българско самосъзнание имат проблем да продължат следването си в България, тъй като срокът за приемане на документи у нас изтича на 7 юли, а в РСМ издават дипломите едва след 15 юли. Главчев призна, че е наясно с проблема и посочи, че е изпратил писмо до посланика ни в Скопие да започне срещи за решаването му.
Костадин Костадинов от “Възраждане” бе категоричен, че практиката показва, че работещо е само твърдото отношение към политическия елит в Северна Македония.
“Не конфронтационно и не провокативно“, продължи Костадинов и уточни, че трябва да държим на позицията си, че в Северна Македония се говори на български и славянското население там е българско, а след членството на РСМ в ЕС, ще има втора българска държава в Европа.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС отбеляза, че както у нас, така и в РСМ, трябва да се престане със заигравките с цел политическа употреба, а Искра Михайлова от ДПС апелира българските представители в различните европейски институции още по-активно да използват каналите си и възможностите си, за да заявят българската позиция и да ангажират с нея всички страни членки в ЕС, а не само Гърция.
“България има капацитета и силите при добра координация и ангажимент на политическите сили да отстоява последователно позицията на страната и да се противопоставя на непремерените действия от страна на Северна Македония”, завърши оптимистично Михайлова.
