След изненадващото решение на френския президент Еманюел Макрон да разпусне парламента и да свика извънредни избори, за да спре възхода на крайнодясната партия на Марин Льо Пен „Национален сбор“, заваляха въпроси към Европейската централна банка (ЕЦБ) дали би спасила от потенциални трусове френския пазар на облигации.
Засега няма причини за спешна намеса на паричните стратези предвид настъпилото относително успокоение сред пазарните играчи след първия кръг от вота на 30 юни, на който Льо Пен спечели по-малко от очакваните места. Което обаче не означава, че рискът от оглавено от „Национален сбор“ правителство след втория изборен кръг на 7 юли е предотвратен.
Какви са възможностите на ЕЦБ? Основният механизъм е приетият през юли 2022-а Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI).
Той позволява на европейските централни банкери да купуват неограничен брой облигации от държава от еврозоната, сполетяна от неуправляемо и нежелано влошаване на финансовите условия.
По оценка на главния икономист на ЕЦБ – Филип Лейн – ръстът на рисковата премия, която искат инвеститорите, за да държат купените френски дългови книжа, до най-високите за последните 12 години грубо 80 базови пункта отпреди седмици, не отговарят на условията за пазарна намеса. Негов колега от банковия управителен съвет пък посочва, че дори тази надбавка, получена от разликата между доходността на базовите германски десетгодишни облигации и сходните по срочност френски книжа, да се разшири да 100 точки, тя пак няма да наложи спешни мерки. Като цяло, европейските централни банкери искат да видят достатъчно сериозен ръст на доходността, който би могъл да попречи на прехвърлянето на лихвените проценти на институцията върху широката икономика.
От друга страна, TPI е обвързан с ред условия за легитимност, включително и доколко съответната държава отговаря на фискалните правила на Европейския съюз. Това може да се окаже проблем за Франция, която от няколко седмици е включена в „процедура на прекомерен дефицит“ от Европейската комисия, въпреки че шефката на ЕЦБ Кристин Лагард успокоява, че това е просто „алтернативно условие“.
Повечето управители на централни банки от еврозоната смятат, че Лагард трябва да последва Брюксел и да не се притича на помощ на Париж докато кабинетът не сключи сделка с ЕК за редуциране на дефицита. Някои от тях обаче все пак признават, че ЕЦБ може да бъде принудена да се намеси доста преди приключването на този процес, който може да отнеме месеци. Това ще се случи, ако продажбите на френски облигации се разширят и до други задлъжнели държави от блока на еврото като Гърция, Италия и Португалия.
Европейските централни банкери все още не са започнали да чертаят планове за подобен екстремен сценарий и продължават да се надяват, че въпросният механизъм TPI никога няма да бъде използван.
Някои разсъждават върху идеята за временни интервенции в духа на проведените от „Банк ъф Инглънд“ по време на краткотрайния смут на пазара на британски дългови книжа по време на мини-бюджетната криза от 2022 година.
Участници на финансовите пазари пък спекулират, че ЕЦБ би могла да купува облигации от други държави, а не от Франция, но централните банкери не смятат, че е подходящо да се гаси пожар без да се засяга източника.
Не се изключва и опцията за покупка на огромни количества дългови книжа от множество юрисдикции, което обаче може да върне ЕЦБ във времето на интензивно печатане на пари, което институцията иска да избегне.
Стратези на „Моргън Стенли“ пък препоръчват на инвеститорите да купуват акции на френски компании преди втория кръг на изборите на 7 юли.
Основанието им е, че пазарът вероятно ще се възстанови и при двата от вероятните сценарии – абсолютно мнозинство на „Национален сбор“ или липса на мнозинство. Най-лошият изход от вота за инвеститорите в акции е победа на левия „Нов народен фронт“, защото тя ще струва най-скъпо на френските данъкоплатци. Докато, ако спечели „Народен сбор“, икономическият му дневен ред е по-скромен отколкото навремето, обясняват стратезите на „Моргън Стенли“.
Междувременно, опонентите на Льо Пен полагат неимоверни усилия да не я допуснат до властта. Те вече изтеглиха стотици свои кандидати за втория тур на 7 юли на местата с трима или четирима участници, за да намалят шанса на „Национален сбор“ да получи абсолютно мнозинство.
Противниците на крайнодесните са изтеглили общо 223 свои представители, по официални данни на френското Министерство на вътрешните работи, огласени на 3 юли.
Ако се вземат предвид участниците от всички партии, общо 227 кандидати от 225 района са се оттеглили, включително 130 от левия алианс „Нов народен фронт“ и 76 от групата на Макрон, посочва вътрешното ведомство. Броят на пунктовете с трима номинирани за балотаж, е паднал от 306 на 89. Останали са и два района с по четирима кандидати.
Това означава, че партията на Льо Пен и нейните партньори ще се явяват на балотаж в 214 района, където съперниците им са се съюзили.
Льо Пен също търси съюзници, за да получи мнозинство в 577-членната долна камара на Народното събрание. Което ще й спечели премиер и контрол върху вътрешната политика на страната, докато Макрон ще запази влиянието си по международните въпроси.
Екип от математици на „Джефрис файненшъл груп“ съобщава, че резултатите от проведени симулации на базата на броя на оттеглените кандидати за втория кръг на вота показват, че крайнодесните нямат шанс да получат абсолютно мнозинство.
Рейтинговата агенция „Скоуп рейтингс“ пък смята, че и двата вероятни изхода от изборите на 7 юли – победа на Льо Пен или раздробен парламент, ще подкопаят усилията на Париж да въведе ред в публичните си финанси и ще окажат по-широко влияние върху Стария континент. И двете алтернативи ще намалят перспективата за реформи в полза на растежа и на редуциране на разходите, което ще засили натиска върху кредитния рейтинг на Франция, посочват анализатори на агенцията.
