Дълги години сред нас битува порочното схващане, че всеки може да се занимава с политика. Гледаме от дивана заседание на Народното събрание по телевизията и цъкаме с език: „Аз да бях там, по-добре щях да се справя“. Принизяването на работата на политиците, за която в огромна част от света хората се подготвят дълги години (включително дипломиране в специални университети), минават през различни нива в йерархията и печелят доверието на обществото чрез някакви лични каузи. При нас е точно обратното.
Най-добре е описал това преди 120 години Иван Вазов в драмата „Службогонци“. Интересно е, че материалите за написването на творбата Вазов събира по времето, когато самият той е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.
Историята ни представя един министър и няколко души, желаещи да станат чиновници и да бъдат назначени на държавна служба, независимо от длъжността, която ще изпълняват.
Това виждаме и сега. Довчера
баничар, касиер, охранител, певец, безработен бохем или влогър,
днес съвременият Ганя вече има самочувствието, че може да поеме юздите на държавата по всяко време и без усилия. Рецептата им за успех е шумна кампания във “Фейсбук”, плюене на всичко и всички, кухи обещания и много, много отчаяни от политическата ни безизходица хора, които да налапат въдищата.
В петък шестима депутати от парламентарната група на “Величие” подадоха заявления за напускането ѝ. Това са Павлин Петров, Юлиана Матеева, Красимира Катинчарова, Лариса Савова, Ирена Негинова и Росица Калинова. Имената им бяха прочетени от зам.-председателя на Народното събрание Росица Кирова, а
всички те са близки до идеолога на партията Ивелин Михайлов.
Заради напускането им на групата, тя официално се разпадна, тъй като по правилник трябва да се състои минимум от 10 народни представители. По този начин всички депутати от партията стават независими, с което в 50-ото Народно събрание вече има 17 нечленуващи никъде народни представители.
Разпадането на “Величие” доведе и до освобождаването и на партийния заместник-председател на парламента Виктория Василева. Което – само по себе си – вече е някакъв тежък карък, защото с която и партия да се хванала, все е пропадала. И тя, и партията ѝ.
Първоначално Василева бе в СДС, после се пробва в „Има такъв народ“, но сложи предсрочен край на мандата си като народен представител заради вътрешни сблъсъци. Когато си тръгна, дясната ръка на Слави Трифонов заяви: “Казвам сбогом на собствените си илюзии”. Явно обаче нищо подобно не е направила, защото много скоро се
хвана с новата партия с „Величие“ и… пак удари дъното на собствените си илюзии.
Изненадата тук не е, че „Величие“ се разпадна, а че твърде дълго се задържа. За капак председателят на парламентарната група Николай Марков заяви, че по време на партийни срещи са събирани пари в кашони. Освен това той натопи идеологът на “Величие” Ивелин Михайлов в извършване на документна измама и че е държал под ключ повече от четири часа депутати от партията. По-рано пък
Михайлов се оплака, че Марков го бил заплашил с ликвидиране.
Все ми се струва, че професионални политици също са способни на големи гафове, но чак такова кокошкарство за толкова кратко време направо си е за Книгата на рекордите “Гинес”.
Избирателите все искаме нови лица. Но това трябва да се разбира като настояване за подготвени и можещи хора, а не за пускане по трасето на всеки удобен, решил да се пробва, защото не става за друго. Това желание е и заради неможенето на старите.
Народното събрание би трябвало да е сериозна институция, а не школа за обучене на ерзац политици, нито пък цирк. Това би трябвало да изглежда толкова логично, колкото и фактът, че наесен листата падат, но… явно не е. Нито за пишман политиците, нито за избирателите.
