Френската крайнодясна партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен води преговори да се присъедини към обявения от унгарския премиер Виктор Орбан нов патриотичен съюз „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент (ЕП). Целта е набралите популярност крайнодесни сили да превърнат получените гласове във власт. „Национален сбор“, която вероятно ще спечели най-много места във френското Народно събрание на 7 юли, ще реши дали да влезе в съюз с групата на Орбан на 8 юли, твърдят запознати с въпроса лица.
Унгарският премиер обяви през миналата седмица, че иска да формира нов патриотичен алианс в ЕП заедно с крайнодясната австрийска Партия на свободата на Херберт Кикъл и с популисткото чешко движение „Действие на недоволните граждани“ на Андрей Бабиш. Според парламентарния правилник, групи могат да се образуват с минимум 23 народни представители от седем държави. Ако „Национален сбор“ се включи в новото политическо обединение, със своите 30 членове на ЕП (MEPs), той ще стане най-голямата фракция в групата. „Патриоти за Европа“ пък ще се конкурират с дясната фракция „Европейски консерватори и реформисти“ (ECR) за трета по големина парламентарна формация.
През миналия месец доминираната от партията на италианския премиер Джорджа Мелони „Братя италианци“ ECR измести от третото място сформираната около центристите на френския президент Еманюел Макрон група „Обнови Европа“ когато обяви, че е набрала 84 члена. Роенето на десни групи обаче означава също, че мечтите им за супер-обединение, което би им дало значителна тежест в ЕП, изглежда неосъществима.
„Всичко, което подпомага интересите на патриотите в ЕП е добро за нас“ … а „Орбан е политик, който има умения да работи на равнище Европейски съюз“, посочва член на „Национален сбор“. Говорителят на Орбан – Золтан Ковач, пък призова журналистите „да са нащрек през идните няколко дни“.
Лидерът на германската „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел, чийто парламентаристи бяха изгонени от разпадналата се група „Идентичност и демокрация“ (доминирана от „Национален сбор“), обяви през миналата седмица, че също се опитва да създаде нова формация, вероятно от останките на „Идентичност и демокрация“. Засега обаче не е ясно дали тя ще успее да набере членове от достатъчно държави, като се има предвид, че бившите й партньори от Австрия и Португалия вече се ориентираха към „Патриоти за Европа“.
Русия е основната разделителна линия между „Патриотите“ и „Алтернатива за Германия“ от една страна, и ECR – от друга. Мелони е силен защитник на Украйна, докато Орбан, Льо Пен и Вайдел традиционно са ориентирани повече към Москва. Унгарският лидер е на посещение в Русия за среща с президента Владимир Путин след като направи изненадваща визита в Киев в началото на седмицата.
Междувременно, на 3 юли руското министерство на външните работи пусна в социалните медии приличащо на поздравително послание за „Национален сбор“ със снимка на Льо Пен, празнуваща победата си на първия кръг на вота на 30 юни и текст „Народът на Франция иска суверенна външна политика, която обслужва националните интереси и се откъсва от диктата на Вашингтон и Брюксел“. Ден по-късно обаче Льо Пен, която се опитва отдавна да парира критиките, че е с про-руската орентация, се разграничи от поста по новините в телевизия TF1 с думите, че „изобщо не носи отговорност за руските провокации към Франция“ и дори допълни, че това е „форма на намеса“.
Самият Орбан пък е убеден, че групата „Патриоти за Европа“ ще се разрасне „по-бързо отколкото си мислят хората“ след втория кръг на изборите във Франция на 7 юли. Той смята, че новата формация ще стане трета почисленост, а впоследствие и втора. А след това ще се бори за първото място, но това няма да е през тази година. Идеята му е да обедини влиянието на групата в ЕП със собствената си страна, която на 1 юли пое ротационното председателство на ЕС, позволяващо на министрите му да определят дневния ред на срещите.
След приключилите на 9 юни избори за ЕП през тази година, „Европейската народна партия“ е най-голяма със 188 члена, следвана от позицианираните в център-ляво „Социалисти и демократи“ със 136 законодатели. Големината на групата определя колко важни позиции на председатели на комисии и на заместник-председатели на Европейската комисия ще може да получи. Парламентаристите обаче гласуват предложенията, а про-европейското мнозинство, към което принадлежат също „Обнови Европа“ и „Зелените“ със своите общо 129 члена, изпълняват ролята на „санитарен кордон“, за да отхвърлят всякакви крайнодесни кандидати.
