Четири ключови решения на Върховния съд на САЩ ще възпрепятстват способността на Агенцията за опазване на околната среда и други агенции да изготвят и прилагат политики в областта на климата, съобщи WIRED.
Екологичното право на САЩ е сравнително млада дисциплина. Агенцията за опазване на околната среда е на малко повече от 50 години, а законите за чистия въздух и чистата вода са законодателство, което днес смятаме за крайъгълен камък за защита на общественото здраве и околната среда, са приети съответно през 1963 г. и 1973 година.
Когато в началото на 80-те години на миналия век е заведено делото “Шеврон” срещу Съвета за защита на природните ресурси”, Агенцията за опазване на околната среда тъкмо започва да въвежда правила, които ще имат сериозни икономически последици за бизнеса и промишлеността.
С решението си от миналата седмица, с което се отмени зачитането на делото “Шеврон” – ключов правен прецедент, който дава на федералните агенции възможността да тълкуват закони, които иначе са неясни или двусмислени, Върховният съд отне бъдещето на неизчислим брой регулации за общественото здраве, чистата вода и чистия въздух от ръцете на учените от организации като Агенцията за опазване на околната среда и го предаде на съдиите, които не са експерти и които ще разглеждат оспорванията на тези регулации в съда.
“Всеки, който не харесва даден регламент на федералната агенция, вече може да го внесе в съда”, обяви Джилиан Бланчард, директор на “Адвокати за добро управление”. “Това е плашещо,” добавя Бланчард.
Премахването на прецедента “Шеврон” е само част от по-големия план за премахване на административните функции на държавата и екологичното право, каквито ги познаваме. А ултраконсервативните сили и защитниците на изкопаемите горива, като братята Кох, които стоят зад това, едва сега започват да действат.
По ирония на съдбата решението на “Шеврон” първоначално се разглеждаше като победа за замърсяващите индустрии. Законът за чистотата на атмосферния въздух задължава новите стационарни източници на замърсяване да преминават през преглед от страна на агенцията, но не дефинира какво точно представлява един източник.
В началото на 80-те години на миналия век Агенцията за опазване на околната среда на Рейгън, оглавявана от Ан Горсъч, майка на настоящия съдия от Върховния съд Нийл Горсъч, разшири определението за източник, така че да означава цяла фабрика или комплекс.
Това значително намали бюрокрацията за замърсяващите производства, които преди това трябваше да преминават през правителствени процедури за одобрение, за да добавят отделни комини към по-големи съоръжения. Националният съвет за защита на ресурсите заведе дело срещу EPA(Агенцията за опазване на околната среда) и го спечели; “Шеврон” се намеси и отнесе делото до Върховния съд, където съдиите отсъдиха с 8:0, за да отменят решението на по-долната инстанция и дадоха победа на петролния гигант и на EPA.
Доктрината, установена по делото, се разглежда и като добър инструмент за корпоративния живот. Индустриите разчитат на последователни федерални насоки, за да изградят своите бизнес модели. Премахването на спецификата на нормативните актове от съдилищата и предаването им в ръцете на агенциите, осигури стабилност на компаниите, които имаха нужда да планират дейностите си.
“Тъй като доктрината за зачитане на правото стана известен закон, всички започнаха да разчитат на нея”, призна Бланчард. “Може да не харесват решението на дадена агенция за нещо, но можеха да разчитат на факта, че поне можем да се доверим на процеса.”
Следващите администрации приемат много по-строги разпоредби за околната среда, като използват доктрината “Шеврон” за основа. Агенцията за опазване на околната среда, особено при президентите демократи, все повече започва да се възприема като обременителен, антибизнес орган, както за индустриалните интереси, така и от ултраконсервативните лидери. Дори Антонин Скалия, който през по-голямата част от кариерата си беше защитник на “Шеврон”, показа признаци на умора от доктрината в по-късните си години.
През 1989 г. климатологът Джеймс Хансен алармира за климатичните промени пред Конгреса. През следващите години науката за климата беше приета както от политиците от Демократическата партия, така и от републиканците, а Джордж Буш-младши изрази подкрепа за политиките, свързани с изменението на климата.
Индустрията за изкопаеми горива изпадна в паника и започна да се организира, за да се бори с това, което смяташе за предстояща вълна от регулации. През изминалите десетилетия индустрията и нейните съюзници инвестираха в политици, учени и културни дейци, за да посеят публично съмнение в науката за климата, превръщайки това, което би трябвало да бъде обикновен политически проблем, в културна и политическа война, която продължава да се води и днес.
Чарлз и Дейвид Кох, които са изградили огромна химическа и индустриална изкопаема горивна империя, са едни от най-важните спонсори на тази кампания, като почти сами гарантират, че действията в областта на климата в САЩ ще бъдат спрени за десетилетия. (Неслучайно до 2022 г. страната не успя да приеме каквото и да е законодателство в областта на изменението на климата.)
Тези, които се интересуваха от това да поставят под съмнение науката и да изчистят административните основи от екологичното право, имаха ценен съюзник в лицето на Леонард Лео – ръководител на Федералисткото общество и една от най-влиятелните фигури в подреждането на Върховния съд с ултраконсервативни съдии. Въпреки че голяма част от огромното финансиране на Лео за прекрояване на съдилищата идва от черни каси, Кох играят публична и частна роля в подкрепата на неговите усилия. През 2016 г. Лео координира дарение от 10 млн. долара от Кох за Юридическия факултет “Антонин Скалия” към Университета “Джордж Мейсън”, в който като преподаватели са работили съдиите Горсъч, Кларънс Томас и Брет Кавано; дългогодишните изяви на Томас на събития на донори на Кох също са били подпомогнати от Лео, както съобщи ProPublica миналата година.
“Цялото това нещо е финансирано от братята Кох”, казва Бланчард.
Финансираното от Кох и подпомогнато от Лео нападение срещу администрирането от държавата не е изолирано само в “Шеврон”. В понеделник съдът се произнесе с вече познатото решение “6 гласа към 3” по делото Corner Post Inc. срещу Board of Governors of the Federal Reserve System в решение, което създава нови възможности за компаниите да атакуват федералните разпоредби години след въвеждането им.
“След днешния ден дори и най-утвърдените разпоредби на агенцията могат да бъдат поставени на кантар”, пише съдия Кетанжи Браун Джаксън в своето несъгласие. “Всяка установена правителствена регулация по какъвто и да е въпрос – да речем, безопасност на работното място, токсични отпадъци или защита на потребителите, вече може да бъде атакувана от всяко ново регулирано предприятие в рамките на шест години от създаването му.”
Ден преди решението по делото Loper Bright миналата седмица съдът се произнесе, отново с “6-3”, в решение срещу Комисията по ценни книжа и борси, което потенциално може да принуди федералните агенции да провеждат съдебни процеси със съдебни заседатели като редовна част от правоприлагането.
Миналата година Агенцията за опазване на околната среда издаде повече от 950 заповеди за спазване на изискванията, като наложи глоби на най-различни компании, промишлени предприятия и други субекти за това, че не са спазили федералните стандарти. Пат Паренто – почетен професор в Юридическия факултет на Върмонт, който е работил като регионален съветник в офиса на EPA в Нова Англия, заяви, че административните заповеди са основата за работата на агенцията.
“Ако трябва да се обърнете към Министерството на правосъдието, за да подадете съдебен иск за тези над 900 административни актове, програмата за прилагане ще се срине”, сподели той.
Премахването на казуса “Шеврон” и други предпазни прецеденти за административното право не означава, че всички правила за околната среда ще изчезнат утре. Върховният съд не е използвал Chevron в решения от години. Миналата година по делото Sackett срещу EPA съдиите от мнозинството заобиколиха изцяло доктрината в решението си, което на практика заличи федералната защита на половината от влажните зони в страната – предварителен преглед на видовете решения, които сега могат да се вземат без действието на Chevron.
Съдилищата от по-ниска инстанция все още последователно разчитат на казуса “Шеврон” и вземат решения, използвайки доктрината, които, според един анализ, в преобладаващата си част са в полза на федералните агенции.
Сега, изправени пред неработещи механизми за прилагане и широко отворено поле за оспорване на федералните разпоредби, с множество консервативни съдии в цялата страна, готови да разглеждат съдебни дела, замърсителите с дълбоки джобове имат възможности да се възползват от останалите закони, които ги възпрепятстват.
Пред тях се откриват главозамайващи възможности и евентуални неописуеми последици за американската общественост, когато защитата на околната среда бъде премахната. Агенциите могат да започнат да действат по-предпазливо пред страх от съдебни дела – тенденция, която, както посочва организацията на Бланчард, може да има опустошителни последици по време на криза като настоящата епидемия от птичи грип, когато структури като Министерството на земеделието и Центровете за контрол и превенция на заболяванията трябва да работят заедно. Върховният съд вече се съгласи да разгледа през следващата година дело за преразглеждане на отказани одобрения за железопътна линия за добив на суров петрол и решението му може да промени начина, по който правителството изчислява потенциалните емисии на изкопаеми горива, свързани с инфраструктурни проекти.
“В никакъв случай не сме видели края на атаката срещу административната държава, която олицетворява правото в областта на околната среда”, каза Паренто. “Екологичното право е административната държава.”
Паренто заяви, че макар че законите за чистотата на въздуха и за чистотата на водите вероятно ще бъдат първите цели на поддръжниците на унищожаването на казуса “Шеврон”, консервативните градове могат в крайна сметка да решат да отнесат в съда новите федерални разпоредби, предназначени за защита на обществеността от “вечните химикали” или т.н. PFAS. “Разходите за мониторинг и тестване на тези трудно разградими химикали (PFAS) в размер на трилион ще бъдат непосилни”, казва той. “Предполагам, че ще има истински отпор, когато тези правила започнат да влизат в сила.”
От своя страна Лео вече е дал знак накъде възнамерява да се насочи след това. През последните месеци неговата мрежа започна публични и частни кампании, за да убеди Върховния съд да се заеме с делото, свързано с иска на град и окръг Хонолулу срещу няколко компании за изкопаеми горива – един от десетките подобни искове за климата, които се завеждат в цялата страна. Ако консервативният съд реши да разгледа делото, това вероятно ще нанесе вреда на една от най-новите стратегии за търсене на отговорност от “Големия петрол”. И една от последните останали защитни линии за нацията, която бързо губи способността си да накара замърсителите да плащат за възстановяването на околната среда от техните замърсителни дейности.
