Да не се притесняваме за Франция, тя умее да разрешава кризите си

Франция

След като от месец европейски политици и медии вещаеха апокалипсис при победа на крайнодясната партия „Национален сбор“, французите се мобилизираха и гласуваха за новия ляв блок „Народен фронт“. Крайна левица във Франция обаче не е по-малко радикална от опонентите си на другия политически полюс. Въпреки триумфа си, новият блок няма достатъчно мнозинство и ще трябва да си потърси съюзници, а това може да се окаже дълъг и болезнен процес.

Свиканите от президента Макрон предсрочни избори бяха наречени исторически, защото вещаели крах на Петата република. Това обаче не се случи, въпреки че партията на президента няма никакви “такива” заслуги. За последните три-четири седмици французите ясно показаха отношението си към Макрон и прословутите му реформи. Победата на крайната десница на евроизборите и триумфът на левицата на парламентарните избори, означават само едно:

избирателите не подкрепят тези политически съюзи, но не искат Макрон да им е президент.

Големият коз на крайнолявото и крайнодясното беше, че не предлагат кой знае какво, а че масовия французин приема техния разказ – как Франция страда от увеличаване на държавния дълг, високата инфлация, въртенето в омагьосания кръг на спорните реформи (като пенсионната, например) и ступора, в който е изпаднала външната политика (особено в Африка, където миналата година Париж затвори и последната си военна база в Мали). И ултралевите, и ултрадесните обвиниха Макрон, че

докато се напъва да се наложи като световен лидер,

съвсем е пренебрегнал проблемите на собствените си граждани и… успяха.

Сега притесненията са, че  се задава нестабилен парламент и тежки преговори за съставяне на правителство.  Левият “Нов народен фронт” се очертава да бъде доминираща сила в Националното събрание, но тъй като нито една партия няма мнозинство, възможностите включват съставяне на правителство на малцинството или изграждането на широка и нестабилна коалиция.

Лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ – Жан-Люк Меланшон,

призова Макрон да даде мандат на левицата да състави правителство.

Неговата партия е водещата сила в лявата коалиция. Меланшон бе категоричен, че никакви договорки не са приемливи. Излъчването на кандидат за премиер се очертава да бъде много трудно, защото „Нов народен фронт“ няма един-единствен лидер, а партиите в коалицията са силно разделени по въпроса кой би могъл да заеме поста.

Крайнодесният „Национален сбор“ на Марин льо Пен, който се смяташе за сигурен победител на изборите, се оказа на трето място със 143 места. Сега Марин льо Пен ще се фокусира върху президентските избори.

 “Приливната вълна се надига. Тя не бе достатъчно висока този път, но продължава да се покачва. И следователно нашата победа само беше отложена”, заяви тя.

Преди изборите

поддръжниците на крайната десница нарекоха вота „последната битка за Франция“

и последен опит страната да бъде спасена от неконтролируема миграция. Факт, който “обещава” жестоко наказание за Льо Пен, ако тя се съюзи с партията на Макрон.

От друга страна “Народния фронт”, която обединява леви, зелени и крайнолеви партии, трудно ще се споразумее с центристите на президента – заради радикалните разлики в икономическата и в миграционната политика.

Основни програмни цели на левицата, заради които избирателите ги подкрепиха, са замразяването на цените на основните хранителни продукти и енергия, повишаването на минималната заплата от 1400 на 1600 евро и

тотален отказ от пенсионната реформа на Макрон,

която вдигна възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

Така погледната ситуацията изглежда като задънена улица. Въпреки че висящият парламент е често срещано явление в други европейски страни, съвременна Франция никога не е имала парламент без доминираща партия. Но да не забравяме, че става въпрос за Франция, чиято история показва, че за разлика от нас, тя умее да разрешава дори неразрешимите си задачи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст