Съдиите в Сливница скочиха на Магдалинчев и Захарова

Боян Магдалинчев

С гневно писмо до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет магистратите от районния съд в Сливница изляха яда си от негативните за работата им коментари на видни кадровици. Макар и със закъснение, сливнишките съдии реагират остро на изказвания за дейността им, направени от представляващия ВСС Боян Магдалинчев и председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова. Става въпрос за реплики на двамата от проведеното в края на май обсъждане на кандидатура за председател на Районен съд – Сливница.

Тогава Магдалинчев казва, че от 2020 г. досега съдът е осъден да плати обезщетения за нарушения на правото на Европейския съюз в размер на повече от над 4.5 млн. лв. заради наказателни дела с конфискация на недекларирани на границата парични средства. В добавка представляващият ВСС подчертава, че основно съдът в Сливница е осъждан по тази линия, а не и останалите погранични съдилища като този в Свиленград, например. По думите му това е систематичен проблем, а обезщетенията, които се плащат, са сериозен сигнал за квалификацията и опита на съдиите.

Галина Захарова пък пита кандидката за председател на районния съд в Сливница Ангелина Гергинска дали са изследвани причините за осъжданията и кога, отправяйки препоръка за предприемане на мерки за повишаване на квалификацията на съдиите от съдебния орган в конкретната материя. В крайна сметка и двамата подкрепат Гергинска, която е избрана на поста с аргумента че нямала вина за положението.

Възможността за търсене на отговорност от държавата за нарушение на общностното право започна да работи у нас след изричното й въвеждане през 2019 г. в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тогава започна масово завеждане на дела за приложението на чл. 251 от Наказателния кодекс, който предвиждаше лишаване от свобода до 6 години или глоба, както и отнемане в полза на държавата на сума, която не е декларирана при преминаването на границата. Под ударите на новия режим попадна и аналогичен текст в Закона за акцизите.

Междувременно срещу България беше започнала наказателна процедура, а Съдът на Европейския съюз се произнесе по въпроса след преюдициални запитвания на Софийския градски и Софийския апелативен съд. Тълкуването е, че отнемането в полза на държавата на сумата, която не е декларирана при преминаване на външната граница на ЕС, в комбинация със затвор или глоба, противоречи на общностното право. Нещо повече, дори само отнемането на въпросната сума в полза на държавата беше окачествено като несъразмерно наказание, което надхвърля границите на необходимото задължение за деклариране на суми над 10 000 евро.

След произнасянето на съда в Люксембург парламентът внесе съответните законови промени и районният съд в Сливница се оказа ответник по искове за милиони. Магистратите там държат обаче да напомнят, че произнасянията им по делата, за които биват осъждани, не е от некадърност, а е защото са изпълнявани закона отпреди неговата промяна. И напомнят, че осъдителни решения за същото има и срещу други съдилища, като Софийския окръжен съд, но негативни коментари за това не са правени.

Следва да се има предвид фактът, че движението на паричните средства е от Западна Европа към Република Турия, поради което именно ГКПП-Калотина се явява място за извършване на първа гранична проверка при това на автомобили, влизащи през границата на страната с държава, която не е член на ЕС. След като средствата бъдат установени на вход, те не биха могли да бъдат установени и на изход от границата на страната към Република Турция, където именно е съдебният район на друг споменат по време на заседанието на ВСС пограничен съд, а именно PC-Свиленград”, пишат в отвореното си писмо съдиите в Сливница.

И подчертават, че след решенията на Съда на ЕС по двете български дела са съобразили практиката си с тях. Самите те пък не отправили преюдициални запитвания, понеже повечето такива дела приключвали бързо със споразумения, по които турските гастарбайтери предпочитали бързо да приключат процедурата с налагане на по-ниско наказание. посочено е още, че парламентът е привел чл. 251, ал. 2 от НК в съответствие с решението на съда в Люксембург СЕС с над година закъснение, като през това време разпоредба в тогавашния й вид превантивно не е прилагана.

Нещо повече, за множеството заведени дела, по които PC-Сливница е ответна страна, ВСС е надлежно уведомен и дори въпросът беше лично споделен с г-н Магдалинчев през 2019 г. Към онзи момент и ВСС, и г-н Магдалинчев, не взеха отношение. Напротив – преди две години членовете на ВСС се възмутиха защо по някои от делата не е бил изчерпан триинстанционният контрол. Но удобно беше пропуснато изпратеното становище, че при създадената еднопосочна практика на касационната инстанция и срокът на произнасяне по допустимостта на касационните жалби, не е целесъобразно да се депозират такива, тъй като с оглед размерите на исковите претенции, се генерират значителни разноски под формата на законна лихва и адвокатски възнаграждения, чиито размери са според материалния интерес“, връщат топката към ВСС сливнишките съдии.

И съвсем затапват кадровиците с напомнянето, че в периода, в който съдът е одобрявал споразумения за престъпления по чл. 251 от НК, са работили различни магистрати, трима от които последователно са избирани единодушно за председатели. Затова намират поставянето на въпроса за професионалните им качества в този момент за “меко казано неуместно, и то от органа, осъществяващ кадровата политика в съдебната власт”. А изводът им е, че “търсеният ефект от изказванията не само не кореспондира с ефективното решаване на проблемите в органите на съдебната власт, а напротив – подобни изказвания, залагащи на евтин популизъм, единствено вредят на имиджа и изграждането на доверие към кадровия орган и сериозно уронват престижа на съдебната власт“.

А най-съществената “подробност” в случая е, че преди осъжданията за милиони съдът в Сливница е вкарал в държавния бюджет далеч повече средства от конфискувани поради недеклариране на границата парични средства.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст