Скоростният ръст на използването на китайски юани във военновременната икономика на Русия, стимулиран от западните ограничения заради войната в Украйна, вероятно е достигнал тавана си. Държавите, които продължават да правят бизнес с Москва, са под засилващия се натиск на Вашингтон, най-вече под заплахата от вторични санкции. Те се оказват ефективна спирачка за по-нататъшната употреба на китайската валута в страната, защото задушават двустранната търговия и разплащания.
По оценка на експерти, вторичните американски рестрикции плашат банките и пазарът вече вижда признаци за недостиг на юани в Русия, както и нежелание за предоставяне на ликвидност от китайските кредитори.
Ножицата между еднодневните кредитни лихви (оувърнайт) в Русия и Китай се е разтворила драстично след като финансовият министър на Съединените щати Джанет Йелън предупреди през декември 2023-а, че Белият дом няма да се поколебае “да предприеме решителни, хирургически действия срещу финансовите институции, които улесняват доставките за руската военна машина”. Тази разлика остава няколко процента след заканата на Йелън. Американците разрешиха в края на миналата година налагането на вторични санкции на задгранични финансови фирми и държавните китайски банки затегнаха финансирането на руски клиенти.
В рамките само на две години Русия е изпреварила Германия, Австралия и Виетнам по отношение на обема на търговия с Китай, който скочи с над 60% – до 240 млрд. щ. долара, през 2023-а, показват официални китайски митнически данни. Пекин печели от покупките на руски суров петрол и други суровини с отстъпка, а Русия получава достъп до широк кръг потребителски и високотехнологични стоки.
В резултат, азиатският колос се е превърнал в основен търговски партньор на Кремъл и юанът в момента има около 40% дял от плащанията за руския износ и внос и над 50% от оборота на руския валутен пазар. Мащабът на “юанизация” на руското стопанство е още по-драматичен, като се има предвид, че тръгва от почти нулеви стойности в началото на 2022-а преди руският президент Владимир Путин да разпореди нахлуването в Украйна. Това превръща Русия в най-големия сътрудник на усилията на Пекин да повиши ролята на китайската парична единица в международните разплащания.
Делът на търговските сделки, осчетоводени в юани, е продължил да нараства през първото тримесечие на тази година, като през 2021-а Русия е имала 29% участие в това увеличение, пресмятат експерти на агенция “Блумбърг”. Търговията между Москва и Пекин е почти изцяло в юани, а осъществяваният с китайските пари руски износ надхвърля продадените на Китай стоки, което означава, че и други държави плащат на Кремъл в юани.
Въпреки всичко, годишният ръст на търговския обмен между Китай и Русия се е забавил до едва 3% през първите пет месеца на 2024-а срещу почти 42.5% преди година, показват изчисленията на “Блумбърг”. Делът на руските търговски сделки във валутите на приятелските държави не е нараснал в сравнение с миналата година, според оценките на “Банк России”.
Икономисти на “Блумбърг” предполагат, че използването на юана вероятно е достигнало върховите си равнища през 2023-а по две причини. Първата – заплахата от вторични санкции е мощна възпираща сила за някои от най-големите китайски институции да работят с руски партньори. На второ място, използването на китайската валута в Русия се дължи най-вече на износа на руски суров петрол, докато други държави все още се въздържат да приемат юани за плащания за внос. Това означава, че ако петролните котировки стагнират през идните тримесечия, това ще се случи и с руската търговия в китайски пари.
Няколко водещи китайски банки са престанали да приемат юани от Русия, което влияе върху вноса от месеци. Руски компании са споделили пред местни медии, че проблемът се решава като се използват малки регионални кредитори след срещата на Путин с китайския президент Си Дзинпин през май, но тревогите остават.
Доказателствата за новото място на юана в руската икономика са навсякъде. Американски акционери в нидерландската компания Yandex са получили китайска валута вместо долари или евро, която не могат да прехвърлят от Русия когато са продали руския си бизнес, твърдят добре информирани източници. Кешовият компонент на сделката е бил на стойност от грубо 2.5 млрд. щ. долара.
Като цяло, компаниите са се пренасочили към китайските пари, успоредно с руската рубла, при конвертирането на заеми в долари и евро и при емитирането на нови облигации. “Банк России” пък използва китайската валута за операции за Националния фонд за благосъстояние. В началото на тази година юанът е изпреварил щатския долар като валута за депозити в руските банки, превръщайки се в основната парична единица за спестявания. През 2023-а общият размер на депозитите в юани в Русия се е удвоил до 68.7 млрд. щ. долара – няколко пъти над стойностите в други водещи офшорни икономики, използващи китайски пари, като Великобритания и Сингапур.
“Използването на юани определено има върхова точка и тя зависи, на първо място, от търговския обмен на Русия с Китай”, посочва Александър Габуев – директор на Carnegie Russia Eurasia Center. И допълва, че “голямо влияние ще окаже и степента на използване на китайските пари като валута за сетълмент с други страни“.
София Донец – икономист в T-Investments, вижда потенциал за увеличение на употребата на юана, но доста по-слаб и несравним с досегашния. За нея “по-голямата част от пътуването вече е приключило”.
