Свръхоптимизъм взе да лъха от държавния бюджет
За полугодието сме на бюджетен дефицит от 600 млн. лева, казаха от Министерството на финансите. Без счетоводните врътки с МРРБ (с парите за общините в размер на 1.2 млрд. лв.) реалният дефицит е вече 1.8 милиарда лева, заяви пък финансистът Владислав Панев. Това добър или лош резултат е? Мненията са диаметрално различни.
Според някои анализатори при предизборното помпане на доходи и никакви съкращения в администрацията, резултатът е бил ясен. Очакваме в момента, в който свалим инфлацията до нужното ниво за приемане на еврото, да се окаже, че сме изтървали дефицита, обясняват черногледците.
Фериботната връзка „Русе-Гюргево“ е следващия важен проект след ремонта на „Дунав мост“

„Дунав мост“ е ключова транспортна артерия, която не само свързва България и Румъния, а е част от трансграничния транспортен коридор № 9 и играе решаваща роля за европейската свързаност. Основният ремонт, който започва днес, е с неотложна необходимост, която трябва и ще бъде изпълнена с висок професионализъм и отговорност. Това отбеляза мминистърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова.
Мостът не е ремонтиран от построяването му преди 70 години. Много преди началото на същинските строителни дейности са направени задълбочени анализи от страна на АПИ и са взети всички предпазни мерки, за да може да не се затруднява трафикът по време на активния летен туристически сезон. Изследвани са възможните евентуални затруднения и са предприети всички мерки те да бъдат избегнати.
„Възраждане“ и ИТН тръгнаха на лов за избиратели с нов референдум за българския лев

След като се разбра, че ще се ходи отново на избори, партиите се впуснаха да търсят варианти, за да спечелят някои и друг глас. Ако няма нови идеи, защо да не рециклираме добрите стари внушения, които “дрънкат” на най-тънките патриотични струни в душата на нашенеца? Пък после, ако спечелим – каквото ще да става, защото… обещаването не е като даването. Затова не беше изненада, че „Възраждане” и „Има такъв народ“ внасят проект на решение за свикване на нов референдум с цел влизането в еврозоната да бъде отложено най-рано до 2043 година.
Заместник-председателят на “Възраждане” Цончо Ганев обясни, че това е инициатива, която преди няколко месеца била отхвърлена от парламента. Впоследствие решението на Конституционния съд не определи въпроса като противоконституционен и точно заради това двете партии го внасят отново, за да можел българският народ да се произнесе иска или не иска в еврозоната.
Сенчестите банки продължават да стресират надзора на ЕЦБ

“Впечатляващият” ръст на “сенчестите банки” – частните фондове и други източници на финансиране извън регулираните кредитори, е най-голямата заплаха за стабилността на финансовата система на еврозоната, предупреждава Елизабет Маккол – член на надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). “Със сигурност са налице предупредителни светлини”, коментира Маккол за “Файненшъл таймс”. И допълва, че най-обезпокоителната сфера е онази, в която контролните органи имат “най-малка видимост и събитията могат да се развият по-бързо от нормалната кредитна динамика и това е небанковият пазар от финансови посредници”.
Въпросните играчи в блока на еврото, наречени “сенчести банки”, са имали активи за 42.9 трлн. евро през третото тримесечие на 2023-а срещу 38 трлн. евро в традиционните кредитори. Ръстът на сектора от края на финансовата криза насам е “впечатляващ” и “винаги ни тревожи”, защото е “извън периметъра на банковия надзор и регулиране”, споделя Маккол.
Метаморфозата на „Възраждане“

Българската партийно-политическа система е в дълбока и необратима системна криза. Това е факт, който вече не отрича никой, дори тези, който оспорваха с пяна на уста отправяните години наред предупреждения на „Банкеръ“, че това ще се случи и ще има тежки последствия. Сега берем плодовете на тази криза и един от най-отровните от тях е установяването на ирационалността и непредвидимостта като неотменна част на политическите и управленски процеси в страната.
Само преди година никой не би допуснал, че са възможни събития от рода сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ, или опита за „корпоративно завладяване“ на ДПС от страна на Делян Пеевски. Впрочем, мащабът на кризата личи и от това, че политически формации като движението, смятани за вътрешно непоклатими и монолитни, се пропукаха по немислим начин. Тогава какво остава за екзотични партийни еднодневки като „Величие“, които все пак поставиха рекорд, разпадайки се на седмия ден след влизането в парламента.
На този фон като че ли остава една формация, която е относително стабилна и предвидима – „Възраждане“.