Контрабандата на кюрдски петрол за Иран процъфтява

Контрабандата на кюрдски петрол за Иран процъфтява

Всеки ден стотици петролни камиони-цистерни пълзят на север към Турция и на изток към Иран от район в близост до столицата на Кюрдистан – Ербил, осъществявайки контрабанда на петрол. Те са най-видимата част от мащабната операция за превоз на черно злато от полуавтономния район на Ирак към Техеран и Анкара – извънбалансови трансакции, набрали популярност след затварянето на официалния петролопровод за износ на горивото през миналата година.

Задълбочено проучване на агенция “Ройтерс” показва детайли от пъзела, включително и чрез интервюта на над 20 иракски и кюрдски петролни инженери, търговци и официални представители на правителствата, политици, дипломати и източници от петролния бранш. Те очертават картина на разрастващ се бизнес, при който над 1000 цистерни превозват по най-малко 200 хил. барела суров петрол на по-ниска цена дневно до Иран и в по-малки количества – до Турция, оценявани на около 200 млн. щ. долара на месец.

Мащабът на неофициалния износ, който не е бил обявяван, е една от причините Ирак да не може да изпълни ангажиментите си по договорените редукции на квотите с ОПЕК от началото на годината, твърдят официални представители на страната. Говорителят на иракското министерство на петрола Асим Джихад пояснява, че търговията на района на Кюрдистан не е одобрена от Багдад и че държавният петролен търговец SOMO е единствената официална структура, на която е позволено да продава иракско черно злато. Джихад допълва, че правителството на Ирак няма точни данни за количествата петрол, които са изнесени контрабандно в Иран и Турция.

Този бизнес може да предизвика и сблъсък между Кюрдистан и най-близкия му партньор Вашингтон след като се направят оценки дали търговията е в нарушение на някои икономически санкции срещу Иран, посочва официален представител на американската страна.

До миналата година Кюрдистан изнасяше по-голяма част от черното си злато по официалния иракско-турски петролопровод, прокаран от Киркук до турското пристанище Джейхан.

Този износ от около 450 хил. барела на ден обаче спря през март 2023-а когато международният трибунал отсъди в полза на иска на федералното правителство на Ирак за спиране на доставките, оставяйки тръбата в правна и финансова безтегловност. Федералната администрация в Багдад, която отдавна твърди, че е единствената страна, оторизирана да продава иракски суров петрол, доказа успешно, че Турция е организирала износа с регионалното правителство на кюрдите без нейно съгласие, в нарушаване на пакта от 1973-а.

Развоят на събитията впрегна на работа камионите цистерни, превозващи гориво до съседните държави, а дейността се разрасна през тази година след като преговорите за повторното въвеждане в експлоатация на тръбата зациклиха.

Местни официални представители пък твърдят, че не се води официален отчет или регистрация на средствата в хазната на Регионалното правителство на Кюрдистан, което се бори да плаща на хиляди държавни служители.

“Няма и следа за петролните приходи”,

коментира регионалния законодател Али Хума Салех, който е бил председател на комитета за петрола в кюрдския парламент до разформироването му през 2023 година. Той оценява търговията на над 300 хил. барела дневно – по-високо от повечето други сметки А Хива Мохамед – високопоставен член на патриотичния съюз на Кюрдистан – една от двете управляващи партии на областта, твърди, че черното злато пресича граничните пунктове със знанието на регионалните и федералните правителства.

Официален Вашингтон пък следи петролната търговия, за да прецени дали тя е в хармония със санкциите срещу Иран.

Висшестоящ чиновник от кюрдското министерство на природните ресурси коментира, че петролното производство на региона е 375 млрд. барела дневно, 200 хил. от които се изпращат в Иран и Турция, а останалите се преработват на местна почва. Той допълва, че никой на знае какво се случва с парите от прехвърлените контрабандно зад граница барели, нито с петролните деривати, продадени на рафинериите в региона.

Черното злато се продава от петролни компании в Кюрдистан на местни купувачи на по-ниски цени от 30-40 долара за барел – под 50% от международните котировки, което означава месечни приходи от 200 млн. щ. долара.

Кюрдското производство на черно злато се контролира основно от осем международни петролни фирми: DNO ASA, Genel Energy, Gulf Keystone Petroleum, ShsMaran Petroleum, HKN Energy, Western Zagros, MOL’s Kalegran и Hunt Oil Company. Нито една от тях не са направили официален коментар на репортажа на “Ройтерс”, нито местната KAR Group – основен играч в региона.

Повечето производители на черно злато са спрели дейността си след затварянето на тръбата, но някои от тях, между които DNO, Keystone и ShaMaran са обявили официално, че са започнали да добиват горивото, за да го продават на купувачи в Кюрдистан. ShaMaran твърди, че средната цена, на която е продавала горивото през първите три месеца на 2024-а е била 36.49 щ. долара за барел. А Keystone е коментирал през юни, че продажбите на черно злато от полето Shaikan през тази година са били по около 28 щ. долара за барел.

Източници от петролния бранш твърдят, че одобрени местни купувачи вземат горивото от петролните компании и го продават чрез посредници за износ без знанието на производителите. По-голямата част от камионите цистерни отиват в Иран през официалните гранични пунктове и оттам се товарят на кораби на иранските пристанища на Персийския залив Бендер Имам Хомейни и Бендер Абас – търговски маршрут, използван в миналото за износ на кюрдски петрол. Или пък се прехвърлят по шосе до Афганистан и пакистан, твърдят политически и дипломатически източници.

Не е ясно каква е ползата на Иран от тази търговия след като самата ислямска република среща сериозни затруднения да продава собствения си петролен добив заради санкциите. Не се знае и кой получава горивото на иранска земя. То вероятно се преработва в бензин.

Тази търговска практика е поредната проява на дългогодишния иракски черен пазар на суров петрол, за който се смята че облагодетелства политическите елити, свързани най-тясно с бизнеса. 12 добре информирани лица твърдят, че облагите са за двете управляващи кюрдски партии: Демократичната партия на Кюрдистан на клана на Барзани и Патриотичния съюз на Кюрдистан на клана на талибаните. Цял лабиринт от продавачи на черния пазар получават заплати за работата си, както и хората, одобряващи тези сделки.

Висшестоящ дипломат в Багдад пък отбелязва, че политическите интереси са толкова големи, че възстановяването на износа през петролопровода, който преди година се смяташе за приоритет, вече е отпаднало от дипломатическия дневен ред.

Официални кюрдски представители твърдят, че регионът е тласнат в тази търговия заради затварянето на тръбата, което смятат за част от по-обхватните усилия на подкрепяните от Иран шиитски партии в Багдад да ограничат относителната автономия на кюрдите, която те имат от края на първата война в Залива през 1991 година.

Ако бъде оказан натиск върху Ербил за спиране на контрабандата на черно злато, това би вкарало региона в задънена улица и би го лишило от всичките износи на финансиране, което може да доведе до колапса му.

Засега колоните от камиони-цистерни, предизвикващи задръствания и инциденти по магистралите, ядосват жителите в близост до пътните артерии. Които, освен убитите им близки и разбити шосета не виждат и долар.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст