Следващото правителство на Франция ще трябва да намери над 15 млрд. евро под формата на допълнителни приходи или спестени разходи, за да изпълни изискванията на Европейския съюз, твърдят запознати със сметките лица. Сумата е била включена в предложение, което Европейската комисия е изпратила на Париж през юни, посочват добре информираните източници. Тя е равностойна на около 0.55% от годишния БВП на страната за период от седем години.
Дебютният ход на Брюксел ще послужи за база за трудни преговори с бъдещия френски кабинет, който предстои да бъде създаден. Страната е една от няколкото членове на ЕС, предупредени през юни за нарушаване на фискалните правила на общността и в момента е в режим на мониторинг, който може да доведе до потенциални санкции.
Договарянето на каквито и да били редукции на разходите ще е трудно изпълнима задача след извънредните избори на президента Еманюел Макрон, които спечели алианса на левите партии. Той обаче няма абсолютно мнозинство в парламента, отделните политически групи в който са на различни позиции за бюджетната политика.
Отиващото си правителство обеща извънредни мерки за орязване на разходите през тази година, но партиите, които могат да влязат в следващия кабинет, обещаха предизборно значителни увеличения. И дори набързо скалъпеният предизборен манифест на групата на Макрон обеща да прибавя около 21 млрд. евро годишно към дефицита, по сметки на инситут “Монтен”. Предвид дълговото бреме и надзора на Брюксел, председателят на “Банк дьо Франс” Вилроа дьо Гало предупреди на 11 юли, че страната не трябва да увеличава бюджетния недостиг.
“Не можем да затъваме в по-дълбоки дефицити”, каза дьо Гало по радио Franceinfo. И обясни, че “те струват все по-скъпо и по-скъпо, за да бъдат финансирани и застрашават държавния суверенитет”.
Сумата от 15 млрд. евро е част от преговорите за Франция да получи повече време, за да слезе под тавана на блока от 3% от БВП, удължавайки позволения законово период от четири на седем години, твърдят запознатите с въпроса лица. Блокирането на политическия живот усложнява дискусиите за реформи и инвестиции, които биха могли да помогнат на тази по-дългосрочна перспектива.
Една от мерките за намаляване на разходите е реформирането на застрахователната система при безработица, която трябва да бъде изпълнена. Обаче, в нощта на първия кръг от вота, премиерът отмени изпълнението на промените.
Ако не успее да получи удължаване на времевия хоризонт, Франция ще трябва да ореже по-драстично разходите: корекциите ще са в размер на 0.94% от БВП при четиригодишен сценарий вместо 0.54% при седемгодишен, пресмята белгийският институт “Брюгел”.
Направените през юни препоръки на страните, имат за цел да ги насочат в подготовката на средносрочните фискални планове, които трябва да изпратят до 20 септември в Брюксел съобразно новите променени фискални наредби на ЕС. Тези програми след това ще бъдат проверени стриктно от официални представители на Европейската комисия и от финансовите министри на блока и ще послужат като база за годишните бюджети, които държавите членки трябва да представят до средата на октомври.
Членките на общността могат да се договорят с Брюксел за удължаване на септемврийския краен срок с разумен период от време, посочва говорител на ЕК. Ако обаче подобно съгласие няма, то финансовите министри на общността, по предложение на ЕК, ще трябва да препоръчат цялостното изпълнение на юнските препоръки.
За инвеститорите в облигации фискалният път на Франция е изключително важен точно когато публичният й дълг надхвърля 110% от БВП и продължава да нараства. В момента разликата между доходността на германските държавни облигации и сходните по срочност френски книжа се колебае около 65 базови пункта – доста над средните близо 40 точки през последните пет години.
Въпреки че финансовите пазари са “наградили” Франция с “лятно затишие”, натискът на инвеститорите може да се засили преди насрочените обзори на рейтинговите компании през идните месеци.