Япония вероятно е интервенирала за трети път в подкрепа на йената малко след публикуването на поредните инфлационни данни за Съединените щати на 11 юли, показва анализ на “Блумбърг” на сметките на “Банк ъф Джъпен”. Количеството на похарчените средства е около 3.5 трлн. йени (22 млрд. щ. долара), ако се вземе предвид сравнението на наличностите в Японската централна банка и на прогнозите на паричните брокери.
Числата показват, че валутните отговорници на Япония са се опитали да извлекат полза от нарасналите очаквания за лихвени редукции на Федералния резерв след като огласените на 11 юли инфлационни показатели на Съединените щати доказват отстъпление на инфлацията на широк фронт. Базовият индекс на потребителските цени (от който са изключени разходите за храна и за енергия) се е повишил само с 0.1% през юни спрямо май – най-скромният ръст от август 2021-а. На годишна база увеличението е с 3.3% – най-слабо за последните три години. Което провокира анализаторите на “Джей Пи Моргън Чейз” да заложат на лихвена редукция още през септември вместо предишната прогноза за ноември.
Предполагаемата японска интервенция на 11 юли е първата в подкрепа на йената точно когато тя беше започнала да поскъпва към зелените пари – свежа промяна на стратегията на японските власти да държат спекулантите в неизгодно положение. откакто през септември 2022-а започнаха да подкрепят националната валута. Някои пазарни наблюдатели пък бяха нащрек за вероятни пазарни намеси, ако цените на дребно в Съединените щати се бяха оказали по-високи от очакваните, което щеше неминуемо да доведе до поевтиняване на йената.
“Моментът на интервенцията беше неочакван”, коментира главният икономист на Mitsubishi UFJ Research & Consulting Шиничиро Кобаяши. И допълва, че финансовото ведомство е искало да покаже, че има много начини за намеса при проточилата се битка за валутата без ясни признаци за светлина в тунела.
Японският министър на финансите Шуничи Сузуки и заместникът му Масато Канда отказаха на 12 юли коментар дали са интервенирали на валутния пазар. Спекулациите за такава акция се засилиха след резките движения на японските пари в нощните часове срещу 12 юли когато те поскъпнаха рязко от около 161.58 йени за един щ. долар до 157.44 йени за долар – движение от малко над 4 йени, подобно по размер на стойностите след предишни интервенции.
Японската валута се търгуваше в близост до 159 йени за един долар във вечелните часове на 12 юли в Токио и за 158.35 йени за долар в 16.46 ч. българско време. Тя е загубила над 11% от пазарната си оценка от началото на годината и с най-слаби резултати сред основните световни търговски парични единици.
Има още едно доказателство за осъществени интервенции на 11 юли. Според компанията за финансови услуги и най-голям регулиран валутен пазар CME Group, която е оператор на няколко борси за финансови производни, този четвъртък е бил най-натовареният ден за спот търговия на японски йени от ноември 2016-а насам. Близо 53 млрд. щ. долара е бил размерът на осъществените спот-сделки на двойката долар/йена на валутната платформа EBS на CME – четвърти по големина оборот от 1 януари 2022-а, посочват официални представители на борсата.
По време на интервенциите в края на април и началото на май Токио е похарчило рекордните 9.8 трлн. йени в подкрепа на националната валута след като тя падна до най-ниската си котировка спрямо щатския долар от 34 години насам. Агенция “Блумбърг” изчислява обема на купените йени на 9.4 трилиона.
Официалните месечни данни за интервенциите трябва да се огласят на 31 юли когато “валутният отговорник” Канда трябва да отстъпи поста си на Ацуши Мимура – в момента генерален директор на международното бюро на финансовото министерство. Това е част от регулярните бюрократични рокади във ведомството.
Японското правителство се бори да промени теченията на чуждестранния валутен пазар. Инфлацията остава висока – на или над целевите 2% на “Банк ъф Джъпен” вече повече от две години и с прогнози да продължи нагоре. За ключов двигател на това движение е обвинена йената. В резултат на спада на реалните заплати, индивидуалното потребление се е свивало през всяко тримесечие до края на март.
Един от основните фактори за слабостта на японската валута е разликата между лихвените проценти в Съединените щати и Япония, по-специално – лихвеният диференциал между дългосрочните дългови инструменти на двете държави след приспадане на инфлацията. Това предполага, че лихвено увеличение на “Банк ъф Джъпен” или лихвена редукция на Федералния резерв биха помогнали за засилването на йената.