Прохождащата в бизнеса фирма от Оман 44.01 разрабова технология за инжектиране на въглероден двуокис на километър под земната повърхност, където химическа реакция го превръща в камък. Разработката на подкрепяния от Сам Алтман стартъп стъпва върху тип скала, открита под всеки континент, която има потенциал да задържи затоплящия атмосферата газ под земята и вероятно ще се окаже жизнено важна за ограничаване на най-тежките последствия от глобалното затопляне.
Освен финнсирането на групата на Алтман “Аполо проджектс”, 44.01 е набрал и 37 млн. щ. долара от продажбата на преференциални акции начело с Equinor Ventures и Shorooq Partners в Обединените арабски емирства, за да стъпи на международната сцена. Сред другите инвеститори в този етап са климатичният фонд Climate Pledge Fund на Amazon.com и Breakthrough Energy Ventures.
Процесът на съхраняване на 44.01 става чрез инжектирането на смес от въглероден двуокис и вода в сондажен отвор и пукнатини в перидотита – магмена скала, от която е съставена голяма част от мантията на Земята. Тя изолира въглеродния двуокис чрез прцес, звестен като въглеродна минерализация, при който някои минерали реагират с газа и създават твърд хлорид.
Перидотитът в общия случай се намира дълбоко във вътрешността на Земята, но в Оман са открити находища близо до повърхността. Те позволяват на учените да изследват възможностите за секвестиране на въглерода и служат за сравнение с метода на 44.01. Технологията на стартъпа помага за ускоряване на този процес чрез напомпването на газирана вода в пукнатините на периодита дълбоко под земната повърхност.
“Вместо необходимите десетилетия за протичането на естествения процес, ни отнема месец “, посочва основателят и главен изпълнителен директор на фирмата Талал Хасан.
В момента съществуват два основни метода за трайно изолиране на въглеродния двуокис под земята. Успоредно с 44.01 исландският стартъп Carbfix също осъществява въглеродна минерализация, но разчита на формации от базалт вместо на периодит. Другата техника е да се съхранява течен въглероден двуокис в порьозни скали или стари петролни и газови резервоари. Именно този втори начин в момента е преобладаващ и по-стар начин за съхраняване на отделени парникови газови, използван от десетилетия от секторите за улавяне на въглерод. Той обаче изисква наблюдение заради създаваното налягане, което може да върне въглеродния двуокис братно в атмосферата.
Въглеродната минерализация е три пъти пъ-скъпа от по-стария начин за съхраняване на газа, но има и сериозно предимство – “елиминира на практика всичките рискове от изтичане на въглероден двуокис”, според изследване на експерти на “Блумбърг” от 2022 година. Прстранството за съхраняване е жизнено важно за достигането на нетни нулеви емисии и със сигурност ще изисква улавянето и складирането на милиарди тонове въглероден двуокис годишно до средата на нашето столетие.
Чрез проведеното набиране на средства 44.01 (чието име идва от молекулната маса на въглеродния двуокис) иска да комерсиализира технологията в Оман и в ОАЕ, където вече е приключил пилотния и демонстрационния проекти, обяснява Хасан. Тестовете са показали, че в момента чрез този процес могат да се съхраняват около 50-60 тона въглероден двуокис на ден и 44.01 цели да изолира по 100 тона дневно чрез инжектиране в сондажи в промишлен мащаб.