Глобалните енергийни мрежи колабират от горещините

Глобалните енергийни мрежи колабират от горещините

Под палещото адриатическо слънце животът почти бил спрял в столицата на Черна гора – Подгорица в края на юни след като енергийните мрежи колабирали от горещините. Коли и автобуси били парализирани заради неработещите светофари, интернет пропаднал, а охранителните аларми запищели масово в отгвор на внезапната загуба на захранване.

Лошата новина за черногорци и за стотици милиони хора по света е, че рискът от енергийни паузи става все по-голям. По-горещите лета означават скок на потреблението за охлаждане, защото високите температури причиняват провисване на проводници и благоприятстват избухването на пожари. Обновяването на електрозахранващата инфраструктура се бави, въпреки че усилията за намаляване на употребата на изкопаеми горива да прави електроразперелението много по-важно.

Инцидентът на Балканите, предизвикан от скока на потреблението и нестабилните системи за захранване, се повторил и на други места на планетата. Милиони домакинства в Хюстън останали на тъмно след преминаването на разрушителния ураган “Берил” през миналата седмица, оставяйки без захранване климатиците излезли в последвалата знойна жега. Развиващите се икономики от Еквадор до Индия също били без ток през последните седмици, създавайки усещане за предстоящи смущения.

Климатичната криза излага електрическите мрежи на внезапни наводнения, откъсващи ги от захранващите центрове, сушите пресушават изкуствените водни източници и потреблението скача заради работата на охладителните системи в опустошителните жеги.

Цялата енергийна система е проектирана и изградена за една климатична епоха и в момента трябва да работи в различни времена” — и “това означава просто, че повече неща могат да се объркат”, посочва Майкъл Уебър – професор по енергетика в университета в Тексас в Остин.

Неустойчивите мрежи създавата нестабилност за бизнеса, политически разногласия и застрашават живота на хората. Осъвременяването и разширяването на системите за електрозахранване ще струва около 24.1 трлн. щ. долара за достигането на нулеви нетни емисии до 2050-а, надхвърляйки инвестициите, необходими за изгграждането на достатъчен капацитет от възобновяеми източници, пресмятат експерти на агенция “Блумбърг”. Заради огромната си площ и високо потребление на електричество Съединените щати и Китай ще трябва да платят най-високите сметки, но и другите държави няма да бъдат пощадени.

image 708

Повечето прекъсвания на захранването се случват при внезапни резки увеличения на потреблението или редукции на предлагането. Климатичните промени увеличават колебанията в развиващите се пазари. Проблемите напоследък застигнаха и някои страни на средно ниво като богатите на енергия Мексико и Албания.

Общото зад мрежовите неволи е лошото планиране. В Кувейт жителите на една от най-богатите държави в света трябваше да изтърпят продължителни поетапни прекъсвания на захранването през юни. Тогава мрежовите оператори съзнателно изключваха част от мрежата, за да не допуснат цялостно спиране на подаването на електричество защото централите изнемогваха да задоволят скока на потреблението след като температурите надхвърлиха 50 градуса по Целзий. Инцидентите пък се прехвърляха на пожарникарите, които бяха обсипани с позвънявания за спасяване на хора, заседнали в асансьорите. Правителството на Кувейт предупреждава, че може да бъде принудено да предвиди още тъмни периоди, за да предотврати срив на енергийната система.

Но докато един от най-заможните членове на ОПЕК може да посегне на огромните си приходи от износ на черно злато, за да инвестира в електрозахранващата мрежа, други държави не са чак толкова щастливи.

В Еквадор пътниците на метрото трябваше да излязат от претъпканите влакове и да вървят през тунелите до метростанциите след най-тежкия от две десетилетия енергиен срив в страната през юни. Въпреки че южноамериканската нация има по-големи петролни запаси от Мексико, тя е силно задлъжняла и разчита на финансиране от Международния валутен фонд и от други интернационални кредитори. Част от проблемите са свързани със зле планирани проекти като този за водноелектрическата централа Coca-Codo Sinclair на стойност 3 млрд. щ. долара.

1500-мегаватовият ВЕЦ снабдява с електричество около една четвърт от страната в нормални условия, но се превърна в източник на несигурност преди десетина години когато влезе в експоатация. През първото полугодие на 2024-а тя няколко пъти излиза от строя и над 7000 пукнатини бяха открити във фуниите, водещи до турбините. Когато през юни Coca-Codo Sinclair спря работа заради проливни дъждове, захранването от други централи зависеше от един единствен електропровод с високо напрежение, който се повреди и остави на тъмно цялата държава. Правителството на Еквадор беше предупредено за такъв риск от подобен срив през 2004-а, но никога не построи препоръчаните резервни съоръжения.

Заради повишението на температурите мрежите трябва да са по-устойчиви, включително и съхраняването на енергия, за да могат да се управляват скоковете на потреблението и прекъсванията на предлагането. Шефът на Националната електрозахранваща мрежа на Великобритания Джон Петигрю призовава за “супер-супермрежа” – с далекопроводи с още по-високо напрежение, свързващи отделните държави.

В Мексико часовете без електрозахранване стават по-често явление заради по-топлите и сухи летни месеци и икономическия бум, които тласкат системата до ръба. Проблемите вкарват бизнеса в скъпи инициативи за гарантиране на дейността, основно чрез използването на дизелови генератори – всеобща практика за страните с нестабилни захранващи системи. Системните сривове в Чихуахуа в северната част на Мексико през юни изключиха електричеството до водните помпи, прекъсвайки захранването на над 70 хил. души в продължение на две седмици. Честотата на тези паузи означа, че животновъдите и производителите на млечни продукти в региона трябва да харчат по 50 хил. песо (около 2700 щ. долара) на ден за гориво за генераторите, които захранват производството на млечни продукти и хладилниците, твърдят местни медии.

Горещата вълна през май пък прекъсна захранването в 21 мексикански щата и спря за четири часа производствения процес в завода на “Фолксваген” в Пуебла. Същото предприятие пострада от друго прекъсване на тока през юни.

За да се справи с кризата, новият президент на Мексико – Клаудия Шейнбаум – учен в областта на климата с докторат по електроинженерство, обеща 13.6 млрд. щ. долара за изграждането на възобновяеми енергийни източници, централи на природен газ и нови електропроводи. Тази сума обаче е почти три пъти по-малка от необходмите 38 млрд. долара за задоволяване на растящото потребление през идните пет години, по оценки на анализатори.

Мрежови тревоги има и на север от мексиканската граница. Мрежовият оператор на Съединените щати се бори да държи на светло хората при екстремното време, което показа недостатъците на остарялата система за пренос на енергия. В Калифорния имаше кратки поетапни прекъсвания на захранването през 2020-а и 2022-а по време на екстремните летни горещи вълни. Мрежата на Тексас пък колабира през февруари 2021-а заради силната зимна буря, кято повреди генераторите, причини смъртта на 246 души и нанесе имуществени щети за над 195 млрд. щ. долара.

В държавите, които и преди климатичната промяна имаха лоши енергийни системи, проблемите се задълбочават. През 2019-а между Италия и Черна гора бе прокарана подводна линия, но капацитетът й вече е недостатъчен и се обмисля създаването на втора.

Съществуващата енергийна мрежа не успя да предотврати сериозно прекъсване на захранването в четири държави от Балканския плуостров, между които Босна и Хрцеговина и по-голямата част от хърватското крайбрежие през юни, засенали 4 млн. души. Потреблението скочи след като температурите достигнаха 40 градуса по Целзий и системите колабираха една след друга. Горските пожари също имат вероятен принос за повредите, поразявайки тренграничния интерконектор и засягайки няколко държави, включително Албания, която разчита на водни централи и е силно уязвима на горещини и на сухо време.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст