Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл коментира, че икономическите данни за второто тримесечие вдъхват по-голяма увереност на паричните стратези, че инфлацията продължава да се понижава към целевите 2% годишно, създавайки условия за вероятни скорошни лихвени редукции. Пауъл визира трите последни инфлационни стойности, но същевременно обръща внимание, че не смята да отправя каквито и да били конкретни послания кога точно ще бъдат понижени лихвите.
“Не получихме никакви допълнителни доказателства през първото тримесечие, но последните три стойности през второто, включително и публикуваното през миналата седмица, повишават увереността ни”, посочил шефът на щатската централна банка на 15 юли по време на интервю в Икономическия клуб на Вашингтон. Той допълва, че “след като инфлацията вече върви надолу и пазарът на труда наистина се охлажда, банковите парични стратези ще оценят и двата основни компонента на правомощията си”, които “са балансирани много по-добре”.
Огласеният през миналата седмица индекс на потребителските цени се е понижил през юни с 0.1% спрямо майската си стойност – първият месечен спад за последните повече от четири години. На годишна база обаче индексът на персоналните потребителски радходи – предпочитаната от американските парични стратези инфлационна мярка – е нараснал с 2.6% и остава над целевите 2 процента.
Федералният резерв държи почти година лихвените проценти на най-високото равнище за последните повече от две десетилетия, защото иска да понижи инфлацията до целевите 2 процента. Банкерите целят да забавят ценовия ръст без да предизвикват нежелани поражения на пазара на труда, който досега беше доста силен в условията на високи кредитни разходи.
Напоследък обаче процентът на безработните постепенно нараства и в момента е най-висок (4.1%) от 2021-а насам, успоредно с някои други признаци за охлаждане на трудовия пазар. Тези тенденции, в комбинация с подобряващите се инфлационни показатели, дават основания на Федералния резерв да започне в близко време да понижава базовата лихва.
Пауъл смята, че пазарът на труда “вече не е прегрял” в сравнение с предишното възстановяване от пандемията от КОВИД-19 и посочва, че “неочаквано отслабване” може да е мотив за реакция на паричните стратези.
Редовното съвещание на Паричния комитет на Федералния резер ще се проведе на 30 и 31 юли и прогнозите на анализаторите са, че на него лихвите няма да бъдат променени. Търговците залагат на поне две лихвени редукции до края на 2024-а, като 88% от тях очакват първото да е през септември срещу 73% седмица по-рано. Доходността на двегодишните щатски държавни ценни книжа, които са най-чувствителни към паричната политика на централната банка, напоследък се колебае в близост до по-ниските 4.45 процента.
Анализатори на “Моргън Стенли” пък посочва в информационен бюлетин за клиентите си, че предвид постепенното понижение на инфлацията очакват тя да продължи да се охлажда през второто полугодие, което ще позволи на американските парични стратези да направят три лихвени редукции.
Федералният резерв е упълномощен да поддържа стабилни цените и едновременно с това да осигурява максимална заетост, но ръстът на ценовия натиск през 2021-а прехвърли акцента към битката с инфлацията. Напоследък обаче и Паул и негови колеги подчертават, че двете задачи вече са по-балансирани. И че не трябва да се чака инфлация от 2% преди да започнат лхвените редукции, защото забавянето може да възпрепятства икономическия възход.
В изказването си на 15 юли Пауъл е засегнал и темата за т. нар. неутрален лихвен процент – концепция за паричната политика, която нито насърчава нито ограничава икономическия растеж. Шефът на Федералния резерв смята, че стойността му (2% годишно) вероятно се е повишила в сравнение с периода на последната финансова криза от 2008-2009-а и пандемията, така че лихвите ще са по-високи.
Пауъл е потвърдил ангажимента си да не се съобразява с политическите предпоставки когато определя паричната политика. И е заявел намеренията си да остане на банковото кормило до края на мандата си през 2026-а, но е отказал да сподели дали ще се съгласи да продължи да ръководи банката, ако бъде преизбран.
