Военната помощ на Германия за Украйна ще бъде орязана на 4 млрд. евро през 2025-а от около 8 млрд. евро през 2024-а, според проектобюджета на страната за идната година, който видели репортери на агенция “Ройтерс”. Берлин се надява Киев да успее да задоволи по-голямата част от военните си разходи със заемите за 50 млрд. щ. долара, гарантирани с доходи от замразените руски активи – план, одобрен от Г-7.
Вашингтон настояваше въпросните средства да се преведат като голяма сума веднага, за да може Украйна да ги използва преди провеждането на изборите в Съединените щати през ноември, които могат да бъдат спечелени от Донълд Тръмп – противник на финансирането на военните разходи на Киев. Официални представители на Европейския съюз посочват, че европейските лидери са се съгласили с идеята, отчасти зради заплахата Тръмп да се върне в Белия дом.
Европейските тревоги се засилиха през седмицата когато Тръмп избра сенатор Джей Ди Ванс за свой вицепрезидент. Ванс се противопоставя на военната помощ за Украйна и предупреди Европа да разчита по-малко на Съединените щати да гарантира сигурността на континента. Тръмп пък си спечели остри критики от западните партньори за декларацията, че няма да защитава държави, които не покриват изискваните разходи за отбрана на НАТО и дори ще насърчи Русия да ги атакува. Германия е една от страните, които пословично не успяват да достигнат целевите 2% годишно от БВП за военни разходи.
Запасите на въоръжените сили на Германия, отънели след десетилетията на недофинансиране, са на изчерпване заради оръжията, изпратени на Украйна. До сега Берлин е дарил на Киев три системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” – повече от която и да било друга държава, оставяйки у дома само девет такива системи.
Фрагментираната коалиция на канцлера социалдемократ Олаф Шолц се чуди как да покрие нормативите на НАТО заради самоналожените законови наредби, ограничаващи размера на държавните заеми, които може да използва.
Въпреки че помощта за Украйна ще бъде орязана, германците ще успеят да достигнат 2% от БВП за отбрана едва през 2025-а. Дни след руското нахлуване на украинска земя, Шолц обяви “Zeitenwende” – исторически поврат – и създаването на специален фонд от 100 млрд. евро за обновяване на въоръжените сили. От него ще дойдат 22 млрд. евро за отбрана в допълнение към заложените в държавния бюджет 53.3 млрд. евро – сума, която все пак е по-ниска от претенциите на министъра на отбраната Борис Писториус.
Бюджетът за 2025-а е придружен от средносрочен финансов план до 2028-а – годината, в която специалният фонд за въоръжените сили за достигане на целевите параметри на НАТО ще бъде опразнен и 80 млрд. евро ще са нужни за отбрана, става ясно от програмата.
През въпросната 2028-а се очертава недостиг от 39 млрд. евро в регулярния бюджет, 28 млрд. евро от които са за покриване на натовските разходни стандарти без участието на специалния фонд, твърдят източници от финансовото министерство на страната. Решения за запълване на дупката не се очакват преди изборите през 2025 година.