Акциите на най-едрите технологични компании в света понесоха сериозни щети след като тревогите от по-строги ограничения на продажбите на чипове на Китай предизвикаха масови продажби в сектора – основен двигател на възходящото движение на борсовите индекси. Производителите на чипове от Съединените щати до Европа и Азия попаднаха под огромен натиск.
Книжата на американските мастодонти Nvidia, Advanced Micro Devices и Broadcom свалиха оценката на стриктно наблюдавания индекс на полупроводниковите производители с почти 7% на 17 юли – най-дълбокият спад от 2020-а насам. Nvidia заличи над 200 млрд. долара от пазарната си капитализация. От другата страна на Атлантика книжата на нидерландския гигант ASML Holding поевтиняха с над 10% дори след отчетения силен ръст на новите поръчки през второто тримесечие. Спад на котировките на акциите на Tokio Electron пък “оглави” загубите на японския индекс NIKKEI 225, който загуби 2.36% от пазарната си оценка.
Екшънът на 17 юли повтори наблюдавания напоследък тренд претеглените съобразно пазарната оценка на членовете си индекси да се представят по-неуспешно от средностатистическите фирми – последица от слабостта на компаниите с мегакапитализация, които имат доминираща позиция. С фирми като “Епъл” и “Майкрософт”, всяка от които има по 7% тегло в S&P 500, загубите се компенсират трудно дори когато акциите на мнозинството останали членове на индекса поскъпват, какъвто беше случаят на 17 юли.
Пазарните трусове бяха предизвикани от Белия дом, който уведоми партньорите си, че обмисля сурови мерки и ограничения, ако компании като Tokyo Electron и ASML продължат да предоставят на Пекин усъвършенствани технологии за производство на полупроводници. По оценка на пазарни анализтори, тази новина на фронта на чиповете е вид непредвидено събитие с потенциал да предизвика масови продажби, които вопследствие да се окажат катализатор на търовска корекция на фондовия пазар.
S&P 500 поевтиня с 1.39% и приключи борсовата си сесия на 17 юли с котировка 5,588.27 пункта. Високотехнологичният NASDAQ 100 преживя най-тежкия си ден от 2022-а насам и затвори със зауба от 2.77% и с 500 млрд. долара по-ниска оценка – на 17,996.93. Индексът на агенция “Блумбърг”, следящ “Великолепната седморка” на компаниите с мегакапитализация, падна с около 3.5 процента. Индексът на фирмите с по-ниска пазарна капитализация Russell 2000 олекна с 1.1 процент. А показателят на Уолстрийт VIX, който оценява степента на страх на инвеститорите, се изкачи до най-високата си стойност от началото на май.
Единствено елитният DJIA приключи търговската си сесия с 0.59% по-силен, отчитайки шести пореден ден на подем и нова рекордна котировка от 41,198.08 пункта. Акциите на финансовите компании поскъпнаха, а на една “полупроводникова двойка” – “Интел” и “Глоубъл фаундрис”, не бяха сред ударно продаваните конкуренти от бранша. Книжата на “Интел” добавиха 0.35% към пазарната си оценка, а на “Глоубъл фаундрис” – почти 7 процента. Някои анлизатори смятат, че “Интел” може да спечели от геополитическото напрежение, защото строи няколко завода за производство на полупроводници в Съединените щати и един от най-облагодетелстваните субекти от американския Закон за чиповете, подписан от Байден през 2022-а, с получените субсидии за 52.7 млр. щ. долара
Пазарът на облигации беше далеч по-спокоен и с по-умерени движения. Данните в публикуваната от Федералния резерв “Бежова книга” показаха лек икономически растеж и охлаждане на инфлацията в Съединените щати. А най-важният коментатор на 17 юли – един от гувернюрите на американската централна банка Кристъфър Уолър – сподели мнанието си, че той и колегите му “се доближават” до момента за орязване на лихвите, но все още не са го достигнали.
На валутния пазар щатският долар върви надолу в очакване на първите лихвени редукции на Федералния резерв. В 12.15 ч. българско време на 18 юли зелените пари се разменяха срещу 1.0929 щ. долара за едно евро. Японската валута пък отчете най-висок резултат сред основните търговски парични единици с ръст от 1.5% и в 12.15 ч. се търгуваше по 156.38 йени за един долар.
Администрацията на американския президент Джо Байдън е в изключително деликатна позиция. Компаниите от Съединените щати усещат, че рестрикциите на износа за Китай ги наказва несправедливо и настояват за промени. А американските партньори не намират особени основания да променят политиките си преди оставащите само няколко месеца до президентските избори отвъд Атлантика.
Претендентът Доналд Тръмп пък попита дали Вашингтон е задължен да защитава Тайван – водещ център за производство на полупроводници. Забележката му обезцени с 8% регистрираните в САЩ борси на тайванския гигант TSCM – най-големият производител на чипове в света. Тайван играе изключително важна роля в световната продоволствена верига за полупроводници. Анализатори предупреждават, че всеки конфликт, засягащ островната държава, може да порази глобалното стопанство.
Оценките на експертите:
“По правило, въздействието на този вид заглавия не е дълготрайно, но в този случай трябва да се отбележи, че чиповете се представят по-слабо от по-широкия пазар през последните няколко седмици”, посочват стратези на “Биспоук инвестмънт груп”. И допълват, че “това е нещо, което трябва да се следи”.
Изоставането на технологичните компании се случва след края на първото полугодие когато дружествата с мегакапитализация придвижваха пазара нагоре, разтегляйки оценките им и поставяйки на изпитание бъдещата им посока до края на 2024-а. Което поставя въпросът дали борсите ще продължат възходящото си движение без технологичните компании.
“Източник на по-голямата част от тазгодишните печалби бяха няколко имена, които в момента са под директна заплаха от политическата сцена”, коментира Хосе Торес от “Интър актив броукърс”. За него “важен въпрос е дали останалата част от пазара, в която като цяло липсват вълнуващи истории на относителна база, ще може да компенсира загубената инерция на книжата на “Великолепната седмирка”.
Водещият стратег на “Голдмън Сакс груп” Скот Рубен споделя: “Не купувам низините”. За него пътят на S&P 500 оттук нататък е единствено надолу. Рубен посочва, че случилото се на 17 юли е повратен момент за възвръщаемостта на индекса в исторически план, мотивирайки се с данни, стигащи до далечната 1928 година. И онова, което следва, е август – традиционно най-лошият месец за отлив на инвестиции от пасивните фондове за управление на акции и от взаимните фондове.
Джонатан Крински от BTIG смята, че пазарът “доближава края на типичния възходящ отсек”. Той оценява като изключително “самонадеяни” настроенията в анализите и транзакционните индикатори. “Преориентирането от книжата на компаниите с мегапазарна капитализация към тези на цикличните и по-малките фирми е окуражаващо, но изглежда леко насилствено, защото ес случва в толкова кратък период”, посочва Крински. И допълва, че “дори то да се окаже по-дълготрайна ротация, вероятно няма да може да се видят новите лидери докато не се установи по-висока корелационна корекция и произтичащите от нея нови водачи”.