Европейската централна банка (ЕЦБ) запази стойността на базовата си лихва по основните операции за рефинансиране на 4.25% и остави отворена вратата за евентуална лихвена редукция пред септември, въпреки опасенията, че геополитическата несигурност и бързият ръст на трудовите възнаграждения могат да продължат да качват цените. Непромнени останаха и другите два основни лихвени проценти на еврозоната – краткосрочната кредитна лихва – на 4.50%, и лихвата по депозитите – на 3.75 процента. Решението на банковия управителен съвет, взето на официалното съвещание на 18 юли, съответства изцяло на пазарните очаквания.
Инвеститорите обаче търсят трескаво подтекст за бъдещите лихвени стъпки в изказванията на шефката на ЕЦБ – Кристин Лагар и нейните колеги. Мнозинството икономисти смятат, че институцията вероятно ще направи второто си тази година лихвено понижение (след юнското) на събирането на 12 септември, ако данните продължат да показват, че инфлацията се е запътила устойчиво към целевите 2% годишно, до които да падне до края на 2025 година.
Увеличението на потребителските цени в еврозоната се забави от двуцифрените 10.6% през октомври 2022-а до 2.5% през юни след 2.6% през май. Базовата съставка на индекса обаче, от която са изключени силно колебаещите се хранителни и енергийни компоненти, се задържа твърдо на 2.9% – над прогнозите на експертите.
Паричните стратези са сериозно загрижени от политическите сътресения, особено след приключилите на 7 юли извънредни избори във Франция, които не избъчиха категоричен победител с абсолютно парламентарно мнозинство за съставяне на стабилно правителство. Спечелилият най.много гласове ляв фронт повишава опасенията, че нов кабинет с програма за високи разходи във второто по големина стопанство на блока на еврото ще тласне нагоре инфлацията.
Не по-малко грижи създава и евентуална бъдеща победа на бившия президент Доналд Тръмп на предстоящите през ноември президентски избори в Съединените щати, която би допринесла за инфлационен подем на Стария континент, ако започне търговска война. Да не говорим, че еврозоната вече се бори с 5% ръст на заплатите, защото работниците искат да бъдат компенсирани за най-тежкия от поколение насам инфлационен удар, задържащ над 4% ръста на цените в сектора на услугите, който се влияе най-силно от пазара на труда.
„Паричната политика поддържа финансовите условия рестриктивни. Същевременно, натискът на вътрешните цени все още е силен, инфлацията в секторана услугите е висока и общият инфлационен индекс вероятно ще остане над целевата стойност през голяма част от идната година“, посочва в официалното си изявление Управителният съвет на ЕЦБ.
Анаизатори предвиждат, че институцията ще изчака публикуването на още данни за трудовите възнаграждения, икономическия растеж и производителността преди да продължи да разхлабва паричната дисциплина. Паричните стратези посочиха инфлационната перспектива, съществуващата инфлационна динамика и силата на проникване на монетарната политика в широката икономика като основания за лихвената редукция през юни – първата от 2019-а насам. В официалното си изявление след съвещанието на 18 юли европейските централни банкери посочват, че ще продължат да наблюдават тези области и че това не е предпоставка за конкретни лихвени стъпки.
Все пак, пазарните оценки показват твърди очаквания за още две понижения на лихвените проценти с по 25 базови пункта всяко до края на тази година – през септември и декември и лихвена пауза на съвещанието на ЕЦБ през октомври.
В официалното си изявление паричните стратези на ЕЦБ дават информация и за процеса на вталяване на банковия баланс, раздут от приетите програми за подпомагане на икономиката на еврозоната.
Портфейлът на Програмата за изкупуване на активи (APP) намалява по стойност с премерена и предсказуема скорост, защото Евросистемата вече не инвестира повторно плащанията по главниците от ценните книжа с изтекъл срок.
Евросистемата не прави също и повторни инвестиции на всичките вноски по главниците на падежиралите активи, купени по Пандемичната програма за извънредни покупки (PEPP), с което редуцира програмния портфейл средно с по 7.5 млрд. евро на месец. Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да прекрати всички реинвестиции по PEPP в края на 2024 година.
По отношение на рефинансиращите операции, докато банките изплащат получените назаем суми по целевите операции за дългосрочно финансиране TLTRO, Управителният съвет ще оценява редовно приноса на целенасочените кредитни трансакции и тяхното погасяване за позицията на паричната политика на ЕЦБ.
