“Има училища, чиито системи няма да издържат включването на отоплителни системи или на климатици. Ето защо ще помисля още сега да започнем обследване на сградния фонд на отделните училища и в отделните региони, така че до следващата учебна година да имаме ясната картина какво е състоянието им.”
Това обяви служебният образователен министър проф. Галин Цоков по време на изслушването му в парламента, поискано от Даниел Проданов от парламентарната група на “Възраждане” и група народни представители.
Министър Цоков изрази надежда през следващите години да има национална програма, която да е специално за подобряване на условията на работа в класните стаи на всяко училище.
По време на изслушването му бяха поставяни въпроси за държавните зрелостни изпити (ДЗИ) и за националните външни оценявания (НВО), на които тази година резултатите бяха по-добри от 2023 година. Министърът обясни, че за да стане това, регионалните управления на МОН са положили много усилия – пробни изпити; повече часове по математика и български език; допълнително обучение за проблемните ученици.
“Това не трябва да ни успокоява. Важно е да въведем стандарт за качество на образованието и за управление на образователните институции”, посочи министър Цоков. Той доави, че през последните месеци са подготвили визия и рамка за подобен стандарт – той трябва да се доработи и да се обсъди с педагогическата общност доколко е най-подходящият.
Според министъра без такъв стандарт не може да се каже какво е качество. В него ще бъдат включени основните индикатори за измерване на качеството в отделните училища – един от тях ще са резултатите от външното оценяване. Ще бъде включен и принципът на добавената стойност на училището – той ще се измерва в зависимост от напредъка на ученика в рамките на обучението му в отделните класове.
На въпрос как ще коментира, че при външното оценяване в четвърти клас квесторите в класната стая са учители от същото училище, министър Цоков отговори, че ако децата трябва да полагат изпита на друго място, това допълнително ще ги стресира. Поради тази причина и за 4-класниците няма видеонаблюдение.
На въпрос как би могла да отпадне необходимостта да се посещават частни уроци, министър Цоков посочи, че трябва да се помисли и за законодателна промяна, и за изменение в самата структура на образователната система. Според него възможен вариант би бил външните оценявания да се използват като приемен изпит за училище.
Друга възможност е самите задачи в тестовете да са по-практичесски ориентиране, така че ученикът да мисли, а не да възпроизвежда заучени схеми и готови решения, на които го учат на частните уроци, поясни министър Цоков.
По отношение на необходимостта от промяна на образователните програми министър Цоков обяви, че има одобрена техническа помощ от Европейската комисия по отношение на изграждането на нов тип учебни програми по отделни учебни предмети, което ще позволи на МОН да работи и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и с най-добрите експерти в света, за да могат те да бъдат адаптирани към българските условия и към традициите на българската образователна система.
На въпрос за проблема с отпадащите ученици, министър Цоков посочи, че само за първия срок на 2023/2024 година в училище са били върнати 13 000 ученика. Той добави, че по проблема се работи от седем години и 12 000 екипа веднъж седмично или два пъти, ако се наложи, обхождат домовете на децата, които са от уязвимите групи, и говорят с техните роднини и близки.
Проблем остава, че много от учениците от уязвимите групи, след като завършат 10 клас и 11 клас, не се явяват на държавния зрелостен изпит.
Попитан за административната тежест при учителите, министър Цоков отговори, че тази година, благодарение на електронните медицински бележки, тя драстично е намаляла – по-специално в работата на класния ръководител и на директора.
Очаква се в сега съществуващата национална електронна система да се надградят още повече функционалности. Министърът спомена, че се водят разговори с различни корпорации, една от които е Intel и които безплатно предоставят ресурси и облачни пространства за целите на образованието. Освен това проф. Цоков изрази надежда, че благодарение на използването на ИИ административната работа на учителите ще се улесни, като им се спестят около 10 часа месечно. При директорите броят на спестените часове административна работа е още по-голям, добави образователният министър.