БНБ намали прогнозата си за растеж на БВП на България за 2025 година

БНБ - сграда кредити евромонети външен дълг обращение БВП аукцион депозити

Очаква се растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да достигне 2.1 на сто през тази година на годишна база, както и да се ускори до 3.2 на сто през 2025-а. Това става ясно от тримесечната „Макроикономическа прогноза“, изготвяна от БНБ, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.

В последната си макроикономическа прогноза от март, БНБ бе заложила на малко по-висок икономически ръст за 2024 и 2025 г. – съответно с по 2.2 и 3.3 на сто.

За 2026 г. от БНБ прогнозират оценката да се повиши до 2.9 на сто

при 2.6 процента през март.

Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март тази година. Допусканията предполагат външното търсене да нарасне с 1.6% през 2024-а, след което растежът му да се ускори до 3.5% през 2025 г. и 2026-а. Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт. Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през същия период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 2.5% през 2024 г. и с темпове в интервала от 2.4% и 3.9% през 2025 г. и 2026-а, отбелязват експертите на централната банка.

Пари заплата разходи печалба

Според пазарните участници, се очаква

продължаващо понижаване на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната

през целия прогнозен хоризонт. През 2024 г. растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.1%, което ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление.

За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо миналата година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023-а. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. От БНБ прогнозират растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2025 г. и след това да се забави до 2.9% през 2026 година. Тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.

Пари алфа българия закона за счетоводството търговският баланс параходство брп продажби кредити луксозни имоти капитал Приста ойл холдинг смарт органик растеж залог печалби бюджет капитал застраховане проект

Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г.,

а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5 на сто. Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари.

Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните

високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.

В резултат на това се очаква базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024-2026 г., следвани от хранителните продукти.

От БНБ очакват темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да възлезе на 2.8% в края на 2025 г. (при средногодишна инфлация от 2.7%) и да се забави до 2.6% в края на 2026-а (при средногодишна инфлация от 2.7%).

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 година. За 2025 г. и 2026 г. обаче преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на

продължаващите глобални геополитически конфликти.

В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от Европейския съюз.

Експертите на БНБ отбелязват, че по отношение на прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-голямо от прогнозираното нарастване на потребителските цени за целия прогнозен хоризонт. Рисковете произтичат от потенциалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийните и неенергийните суровини.

Предпоставка за по-висока от прогнозираната инфлация е евентуалното по-бавно и ограничено пренасяне на допусканите понижения на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в условия на силно потребителско търсене, както и

запазващият се растеж на разходите за труд на фирмите.

Друг риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от потенциално утвърждаване на по-големи от заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст