Преизбирането на Урсула фон дер Лайен в четвъртък (18 юли) беше предизвестено. Тя предварително обходи лоялните групи и си осигури подкрепата им, като обеща всекиму по нещо – я зам.-председателско място в ЕП, я добър ресор в новата Комисия. Няма лошо, тя беше в кампания и е нормално да се стреми да си осигури максимума от гласове. Лошото е, че тези, които дръзнаха да не я подкрепят, бяха демонизирани и заклеймени като „врагове на Европа“. И им бе приписано желание да всеят хаос в европейските институции, сякаш те се крепят само и единствено на Фон дер Лайен и без нея ще дойде апокалипсис.
Европейската народна партия, към която принадлежи председателката на Комисията, осъди решението на германската либарална партия „Свободни демократи“ да гласува против втория мандат на Урсула фон дер Лайен. ЕНП нарече решението им „смущаващо“.
Повечето евродепутати от либералната група в ЕП подкрепиха амбициите на Фон дер Лайен в чевъртък, но – малко преди парламентарното гласуване – петимата германци се обявиха против. Причината е, че тя
не изключва нов общ дълг на ЕС, не сочи конкретни мерки срещу бюрокрацията
и е „убила“ двигателя с вътрешно горене.
„Свободните демократи“ са пробизнес партия и е нормално да имат такива очаквания към нея, за да дадат гласа си. Подкрепата трябва да се дава за политики, а не защото е добър човек и е от ЕНП.
Още по-лошото е, че на тази партия ще бъде отмъстено. Евродепутатът от ХДС Денис Радке заплаши, че ЕНП може да не подкрепи кандидатурата на Мари-Агнес Щрак-Цимерман за председател на подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент.
Подобен е и случаят с италианския премиер Джорджа Мелони. Тя също дръзна да гласува против преизбирането на Фон дер Лайен, защото
не е получила достатъчно уверения за борбата с миграцията
и ограничаването на обхвата на Зелената сделка. Мелони не се впечатли от обещанията на шефката на ЕК за назначаването на специален комисар за Средиземноморието.
След като стана ясно, че евродепутатите от партията на Мелони „Италиански братя“ са гласували против, заваляха предупреждения, че това ще навреди на Ботуша, че е отстъпление от демокрацията и преминаване в лагера на омразни политици като Салвини и Орбан и че не подхожда на една от държавите основателки на Съюза. Някои дори се усъмниха, че Италия ще получи комисар или зам.-председател на Комисията със силен ресор, както иска Мелони.
Това нелепо положение
напомня за тоталитарния режим в България, когато БКП правеше избори
и си ги печелеше.
Политически противници нямаше, защото съществуваха само БКП и БЗНС, които действаха в синхрон. Със специален закон бе закрита най-голямата опозиционна сила – „БЗНС – Никола Петков“ и победата бе осигурена за десетилетия напред.
Изборите по времето на Тодор Живков са били напълно формална процедура, в която по традиция участват над 99% от гласоподавателите, от които 99.93% гласуват в подкрепа на техните кандидати. Ако някои е дръзнел да е несъгласен, са му се случвали – меко казано – лоши неща. Има и доста разкази на хора, които
принудително са извеждани от домовете им или от близко заведение, за да гласуват.
Познайте за кого?
ЕНП още не е тръгнала да събира хората от улиците да гласуват за Фон дер Лайен, а след гласуването председателката на Комисията не се хвана на Дунавското хоро, както е правил Тодор Живков, но определено има доста прилики.
Смисълът на изборите е наистина да имаме избор, за които да не ни тормозят след това. Освен това трябва да има разнообразие в позициите за баланс и за да вървят нещата.
Лидерските позиции в ЕС пък трябва да се печелят от хора, спечелили уважението на максимален брой партии, за да могат да работят и да е жив европейският проект. Днес обаче това обаче не се случи…
