Германският канцлер Олаф Шолц защити планираната сделка за добив на литий в Сърбия и заяви, че проектът няма да окаже отрицателен ефект върху околната среда на региона. Хората не могат да се оплакват, че добивът на някои минерали е ограничен до няколко държави, “сред тях и много големи страни от Изток”, и същевременно да се противопоставят на нови минни инициативи, коментирал пред репортери на 18 юли Шолц. Минните дейности ще се осъществяват по начин, който няма да окаже “значителни поражения на околната среда”, добавил германският канцлер.
Шолц е разговарял с журналистите в кулоарите на срещата на Европейската политическа общност в двореца Бленъм, на стотина километра от Лондон. След което е отлетял директно за Белград където трябва да се срещне със сръбския президент Александър Вучич в сутрешните часове на 19 юли. На нея ще присъстват и мениджъри от “Мерцедес-Бенц груп” и “Стелантис”.
Шолц, Вучич и двата германски производители на автомобили планират да подпишат писма за намерение, свързани с развитието на производството на литий и на батерии за електрически коли. В момента “Мерцедес-Бенц” и “Стелантис” водят преговори със сръбското правителство да инвестират в страната, което би предоставило свежа подкрепа на проекта, който може да се превърне в най-голямата мина за литий в Европа.
Двете автомобилни компании, които вече са партньори в съвместно дружество за производство на батерии, искат да последват инвестицията на “Рио Тинто груп” в планираната литиева мина в Сърбия за 2.4 млрд. щ. долара като развиват преработката и направата на батерии. Предлоението на “Рио Тинто” за разработване на находището на литий “Ядар” беше блокирано от Белград преди две години след масови протести, провокирани от екологични тревоги.
Създаването на по-обхватен литиев сектор, а не просто износа на суровината, е ключовото условие на сръбското правителство, за да подкрепи проекта “Ядар”, защото иска да извлече максимална полза от природните си ресурси.
Потенциалната сделка идва седмица след като върховният сръбски съд отхвърли решението на кабинета от 2022-а да спре проекта на “Рио Тинто”. Вучич твърди, че мината има потенциал да добива по около 58 хил. тона литий годишно, но няма да започне да работи преди 2028-а и то само с фирмени гаранции, че са взети всички мерки за защита на околната среда.
Европейският съюз е изцяло зависим от вноса на литий и това беше ключовият източник на загриженост когато рез миналата година общността прие знаковото законодателство да засили доставките на изключително важни минерали. Засега обаче напредъкът е ограничен до по-обхватни споразумения с партньори като Австралия. Критиците пък твърдят, че е необходим по-бърз приток на директно финансиране, който да помоне на предприемачите да преживеят сериозен срив на пазарите на метали за батерии.
Литият ще помогне на плановете на Германия да ускорят прехода от силно замърсяващите околната среда въглища и газ и да еликтрифицира автомобилния си сектор. В страната има и някои местни литиеви проекти, започнати от стартъпи като Vulcan Energy Resources.
