Чуждестранните валутни резерви на Азия са намалели през първите шест месеца на тази година заради интервенциите на централните банки в подкрепа на националните валути. Най-голям принос за редукциите имат Япония, Индонезия и Южна Корея. Чуждестранните резерви на 12 държави – от Япония до Индия – са се свили с около 50 млрд. щ. долара – до общо 7.5 трлн. долара до края на юни. За сравнение, през същия период на 2023-а те са нараснали с 2.2 процента.
Вложенията на задграничните инвеститори в емитирани от азиатските нации облигации са паднали с 34% през първото полугодие на 2024-а спрямо периода януари-юни 2023-а, показват борсови данни и информация от асоциации от пазарите на облигации.
Добрата новина е, че въпреки спада на резервите, той не е достатъчно остър, за да предизвика финансова криза или да принуди страните да водят битка за обслужване на плащанията си по вноса благодарение на по-здравите държавни баланси и контрол на външните задължения. Все пак, анализатори предупреждават, че намалението на резервите може да засегне негативно доверието на инвеститорите и да доведе до отлив на портфейлни инвестиции.
Коефициантите, покриващи плащанията оп вноса (бел. ред. – те показват колко месеца дадена държава може да поддържа устойчив импорт, ако всички капиталови приходи пресъхнат), са се увеличили за Индия, Южна Корея и Китай през първото полугодие на 2024-а. Те обаче са спаднали за Малайзия, Индонезия и Тайланд, по сметки на агенция “Ройтерс”.
Азиатските валути се обезцениха рязко през първото шестмесечие спрямо щатския долар заради твърдата антиинфлационна политика на Федералния резерв и високата доходност на активите, деноминирани в зелени пари. Японската йена е регионалният лидер по загуби със своя около 11-процентен срив към щатската валута. Той предизвика три кръга от предполагаеми интервенции на “Банк ъф Джъпен” от началото на годината. Централната банка на Индонезия пък повиши лихвените си проценти през април, за да ограничи поевтиняването на рупията и да не допусне отлив на капитали.
Предстоящите важни събития до края на годината, като президентските избори в Съединените щати и потенциалната промяна на паричната политика на Федералния резерв, регионалните валути на азиатския континент се очаква да се търгуват с по-високи колебания през второто полугодие. По оценка на анализатори, надеждността и доверието в азиатските централни банки ще бъде тествано когато американските централни банкери започнат да орязват лихвите, което може да доведе до временно поевтиняване на щатския долар. И държавите, които имат възможност да увеличат чуждестранните си резерви в тези условия, като Индия и Китай, за да направят валутите си конкурентни на зелените пари, ще успеят да управляват тези колебания.
Изключение от общия “резервен тренд” през първото шестмесечие е Индия, чийто резерви са се увеличили с 4.9% – до 653.71 млрд. щ. долара. Подемът продължава и през този месец, като към 12 юли те са достигнали 666.85 млрд. щ. долара, показват данни на централната банка на страната, публикувани на 19 юли. Това е седмичен ръст от 9.7 млрд. долара – най-мощният скок за последните четири месеца. Индийската рупия пък приключи трета поредна губеща седмица с рекордно ниската котировка при затваряне от 83.6625 за един щ. долара.
В периода януари-юни Резервната банка на Индия е купила общо 37.1 тона злато – най-много от 2013-а насам и тройно повече от същия период на 2023-а, по данни на Световния съвет за златото от 17 юли. Тези покупки са вторите по големина в света за първото шестмесечие на 2024-а и са по-ниски единствено от тези на първенеца Турция.