Българската православна църква почита паметта на Свети Пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог. Между 1916 и 1968 година Българската православна църква отбелязва празника на 2 август.
На 20 юли се чества също денят на Илиндеско-преображенското въстание.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба.
От днес времето се обръща, започват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Илия е еврейски пророк от ІХ век пр.Хр., живял в Древния Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новият завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския.
Когато Исус Христос и Йоан Кръстител са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналият се Илия. За християните Йоан Кръстител не е самият Илия, а е продължител на делото му. Също така, Илия и Мойсей се явяват на Христос в Деня на Преображението.
Последно пророк Илия се споменава в Евангелията след последните думи на Христос, когато стоящите пред кръста мислели, че Исус го вика на помощ.
Според тълкуванията на Православната Църква, за пророк Илия се говори, в последната книга на Библията – „Откровение на Свети Йоан Богослов“ като за единият от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста. Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически, а хилядолетия преди него същата участ е имал древният пророк Енох, който е вторият пророк, който ще дойде. Тогава те ще приемат мъченическа смърт и три дни телата им ще лежат на улиците непогребани, целият свят ще ликува и хората ще си раздават подаръци от радост по смъртта им.
Пророк Илия е един от най-великите християнски светии.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви (на 20 юли) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
Не се излиза в морето, защото морето взима жертва на този ден.
Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия.
20 юли е и професионален празник на пивоварите.
Определен е за такъв с решение на УС на Съюза на пивоварите през 1996 година. Чества се в Деня на св. Пророк Илия поради това, че кръстителят на съюза – епископ Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за покровител на пивоварите.
