Хеджингови фондове и други търговци са напомпали милиарди долари в сделки с турски лири през последните месеци, за да се възползват от щедрата доходност на туските активи. Инвеститори и анализатори обаче предупреждават, че притокът на “бързи пари” прави страната по-уязвима на внезапни промени на пазарните нагласи. От октомври насам парични мениджъри са налели близо 24 млрд. щ. долара в турската валута, за да спечелят от високите лихвени проценти в южнта ни съседка , които в момента са 50% годишно, по данни на базираната в Истанбул фирма за проучвания и консултации Burumcekci Research and Consultancy.
Инвеститорите теглят заеми във валута с по-ниски лихви, за да извлекат максимална печалба от търговските операции и се надяват, че обменният курс между използваните парични единици няма да тръгне срещу тях (бел. ред. – т. нар. сделки carry trade). Напливът към лирата пък е последното доказателство как пренасочването към конвенционални парични политики, започнало миналото лято, помага за връщането на международните фондови мениджъри, които избягаха през последните години от Турция зарди екстравагантине мерки, напомпали двуцифрена инфлация.
“Лирата е много популярна търговия”, коментира Грант Уебстър – един от двамата управители на звеното за развиващите се пазари и валутна търговия в глобалния инвестиционен мениджър Ninety One. Той обяснява, че това е резултат от високите лихвени проценти и загърбването на нетрадиционните икономически политики.
В анализ за клиентите си от юни, “Джей Пи Моргън Чейз” посочва, че инвеститорите имат най-високите позиции в турски лири над теглото на базовия индекс от около пет години насам. Значителна част от този приток е под формата на “бързи пари”, вложени от играчи като хеджинговите фондове, които ързо могат да се изтеглят в случай на интернационални или вътрешни шокове, допълват банкерите.
“Делът на бързите пари в подобни търговски сделки нараства и това определено ги прави по-податливи на обрати”, обяснява Кийрън Къртис от фондовия мениджър Abrdn. Пожелал анонимност официален турски представител споделя това твърдение и отбелязва, че един от негативните ефекти от връщането в играта е, че потенциална външна криза като скок на цените на суровия петрол биха могли да подплашат инвеститорите и те да напуснат турските пазари.
Паричният приток запона след като турският президент Реджеп Ердоган, който навремето нарече високите лихвени проценти “майката и бащата на всяко зло”, се отказа да настоява кредитните разходи да останат на свръх-ниски равнища след преизбирането му през май 2023-а. Оттогава Турската централна банка качи основната си лихва на 50% от 8.5% през юни миналата година като част от по-обхватните икономически реформи.
На 19 юли пък международната рейтингова агенция “Мудис инвестърс сървис” повиши кредитната оценка на Турция с цели две степени (рядко срещан ход) – до “В1”, като се обоснова с “все по-успешното връщане към ортодоксална монетарна политика”.
Мениджър на хеджингов фонд, осъществяващ сделки carry trade в турски лири, споделя, че вече не се безпокои особено, че чуждестранните инвеститори ще напуснат турския пазар и се концентрира по-скоро върху риска местните спестители да не загубят доверие в националната валута и да прехвърлят отново спестяванията си в щатски долари или в евро.
Лирата е донесла обща доходност, включително печалби от лихвени плащания, от 18% спрямо щатския долар от началото на 2024-а, въпреки значителното обезценяване на турската валута, показват данни на агенция “Блумбърг” (бел. ред. – турската лира приключи седмичната си търговия на 19 юли с котировка 33.0322 за един щ. долар). Малко са другите развиващи се пазари, предлагащи толкова силна обща възвръщаемост. Тя е по-висока единствено при аржентинското песо – 31%, а след лирата са руската рубла с 13%, южноафриканският ранд – с 6% и полската злота – с 4 процента.

Освен валутните залози, чуждстранните инвеститори са вкарали около 12.5 млрд. щ. долара в деноминирани в лири правителствени облигации от миналия юни насам. В момента те притежават 6.7% от емитираните дългови книжа на страната срещу едва 0.6% преди изборите през май, показват данни на финансовото министерство на страната.
Международните капиталови потоци са основният “подарък” за усилията на централните банкери да попълнят валутните резерви, изчерпани почти до дъно през последните години заради периодичните интервенции в покрепа на националните пари и на високия внос, предизвикан от интензивното вътрешно търсене на потребителски стоки. Нетният размер на чуждестранните активи е скочил до 40 млрд. долара от около 20 млрд. долара рез миналото лято. Двойно по-високот им равнище, в комбинация с готовността на централната банка да поддържа строга парична дисциплина, ще помогне на Анкара да предотврати бъдещи бягства от националната валута, смята Уебстър, който твърди, че институцията в момента е “в много силна позиция да се защитава срещу отлив на капитали”.
Въпреки всичко, много косервативни инвеститори, каквито са пенсионните фондове, продължават да се въздържат да правят големи вложения в Турция заради опасения, че президентът Ердоган може да промени самоволно политическия курс, както е правил многократно в миналото. Доста илюзорни остават и едрите директни инвестиции в промишлени проекти в очакване финансовият министър Мехмет Шимшек да представи по-предсказуема икономическа политика, каквато изискват този вид вложения.