Азербайджан обвинява Европейския съюз (ЕС), че третира страната като “пожарникар” със съгласието си да подпише единствено краткосрочни газови споразумения, въпреки че е поискал от Баку да увеличи износа на горивото за блока. Азерското правителство се нуждае от сигурността на дългосрочните договори, за да набере финансирането, необходимо за увеличение на газовия добив в Каспийско море и да покрие допълнителното европейско търсене, посочва Вагиф Садиков – азерският посланик в ЕС.
През 2022-а Брюксел и Баку сключиха сделка за повишаване на годишния износ на природен газ от Азербайджан за ЕС на 20 млрд. куб. м до 2027-а срещу 11.8 млрд. куб. м през миналата година. Това се налага заради усилията на европейската общност да спре да ползва руско синьо гориво след нахлуването на Русия в Украйна. Въпреки “задълбочените дискусии” с Европейската комисия как да изпълни задачата обаче, операторите от ЕС отказват да подписват дългосрочни контракти заради амбициите на блока да ограничи потреблението на изкопаеми горива и да постигне нулеви нетни парникови емисии да 2050-а, оплаква се Садиков. Официални представители от Брюксел пък се оправдават, че е зтърговските споразумения са в правомощията на компаниите, а не на националните правителства.
Намирането на нови източници на природен газ от жизнено значение за ЕС откакто Русия – най-едрият газов доставчик на блока, започна да орязва постепенно гадовите потоци в отговор на подкрепата на общността за Украйна. От друга страна, блокът си постави амбициозни климатични цели. В представените през февруари препоръки за членовете на ЕС да редуцират с 90% парниковите емисии до 2040-а, Брюксел посочва, че потреблението на изкопаеми горива през тази година трябва да е с 80% по-ниско отколкото е било през 2021-а, от които само 40% ще е на природен газ.
В състава на синьото гориво има основно метан – мощна затопляща молекула, която отделя повече топлина от въглеродния двуокис, но има по-кратък период на живот. Азербайджан, който разчита основно на приходите от суров петрол и природен газ, ще е домакин на годишната конференция за климата на ООН (COP 29) през ноември. Някои дипломати и преговарящи пък в частни разговори изразяват безпокойство, че страната няма желание да обърне внимание на въпроса как да се “раздели” с газовите постъпления.
Матю Бриза – управляващ директор на американската консултантска фирма Straife и бивш посланик на Съединените щати в Азербайджан, посочва, че за да достигне целевия обем на доставките за ЕС през 2027-а, Баку трябва да финансира задължително разработването на нови полета и дълбочини, защото в противен случай няма да има достатъчно допълнителен добив. Но за всичко това е нужна гаранция, че ще има европейски потребители и в бъдеще, но ЕС не иска да подкрепя каквито и да било дългосрочни газови продажби и споразумения.
Между януари и юни Азербайджан е изнесъл 6.4 млрд. куб. м синьо гориво за европейските държави – около една четвърт от общата си продукция, показват официални правителствени данни. През последните три години Баку е увеличил с 12% газовия износ за ЕС.
На среща на високо равнище на европейските лидери през миналата седмица азерският президент Илхам Алиев каза, че износът за общността ще достигне 13 млрд. куб. м през тази година и нарече резервите на страната от изкопаеми горива “дар от боговете”. За да постигне целевите параметри за 2027-а, тръбопроводите на Южния газов коридор между Азербайджан и Европа трябва да бъдат разширени. Брюксел обаче не може да финансира проекта заради промените в правната уредба, приети през 2021-а и забраняващи харченето на пари от бюджета на общността за инфраструктура за изкопаеми горива. Европейската инвестиционна банка е задължена да спазва същите ограничения. Или, на кратко, Европа предлага много изгоден пазар на азерите, но не може да го финансира.
Азербайджан, от своя страна, посочва, че държавата страда и от промяната на климата. И че акционерите в газопровода TANAP, който преминава през Турция и е част от Южния газов коридор, “не искат да инвестират в увеличаване на капацитета му, защото се страхуват, че никой няма да го използва”. Азерската държавна енергийна компания SOCAR работи по инвестиционен план, който би могъл да бъде подкрепен от Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя обаче обяви, че за да финансира проекта, ще трябва да се съобрази с целевите параметри на Парижкото споразумение за климата от 2015-а.
SOCAR посочва, че участва в “многостранни дискусии” с Брюксел и със страните от ЕС за увеличаване на газовите доставки от 2025-а нататък.
