Кой е романът на XXI под номер едно в класацията на “Ню Йорк Таймс”

роман, Ню Йорк Таймс

Преди дни авторитетното издание “Ню Йорк Таймс” представи своята класация на стоте романа на XXI век – начело е“Гениалната приятелка” на италинската писателка Елена Феранте. Тя е първата книга от драматичната поредица “Неаполитански романи”, която включва четири тома, посветени на шест десетилетия приятелство между главните героини Лила (гениалната приятелка) и Елена. По книгите е създадена и телевизионна поредица от режисьора Саверио Костанцо, която е била излъчвана по HBO, Rai1 и TIMvision.

Поредицата започва с тяхното детство, в което героините израстват в беден неаполитански квартал. После проследява живота им като съпруги, майки и накрая като самотни възрастни жени.

За отбелязване е, че сюжетът в първата книга от поредицата – “Гениалната приятелка” започва да
се разкрива от края на четвъртата книга – когато Рино, синът на Лила, се обажда по телефона на Елена, за да ѝ съобщи, че майка му е изчезнала. В края на последната книга, озаглавена “Историята на едно изгубено дете”, в действителност няма отговор на въпроса къде е изчезнала Лила.

Въпреки това Феранте прави толкова проникновено описание на характера и психиката на Лила в цялата поредица, че в последната книга читателят сам разбира защо героинятае избягала. Изглежда, че няма значение къде е отишла. Тя е злобна, умничка и потисната – как би могла да не иска да изчезне, как би могла да не иска да се разтопи в това, което сама нарича “разпадащи се граници” на своя сложен свят?

Феранте представя какво се случва в умовете на героините си, представяйки дълбокомислените им разсъждения за класите, женствеността и политиката.

Елена и Лила са пълни противоположности. Елена е руса, ученолюбива, желаеща да се хареса, съмняваща се в себе си, но и амбициозна, докато Лила е тъмна, природно интелигентна, в същото време е непостоянна, подла и неустоима за околните.

2film

Историята им е разказана от гледната точка на Елена, но двете приятелки се разбират на толкова дълбоко ниво, че читателят често е посветен в недоизказаните мислите на Лила. Двете приятелки са парадоксално свързани, но в същото време са и в противоречие една с друга. Елена не може да устои на магнетизма на Лила, на острия ѝ ум, на безграничната ѝ страст дори когато тя е най-жестока.

Феранте оголва най-неприятните черти на Лила и Елена – провалите им като майки, самовглъбяването им, гризящата ги тревога, привидната им неспособност да изпитват радост и взаимната им ревност.

film1

Въпреки това страничният наблюдател сякаш може да им прости грешките – може да прости апатията на Елена към дъщерите ѝ, която предпочита пред тях кариерата си и глупавата си любовна афера. Може да прости подлостта на Лила, която по най-пресметлив начин използва другите около нея, а след това ги отхвърля.

Но нито Елена, нито Лила са изцяло лоши. Те имат сложни приятелски отношения и се разкриват взаимно по начин, който отразява собствената им несъвършена същност.

Феранте предава диалозите им без кавички, сякаш знае, че е нарисувала сцената толкова добре и е разкрила героите си толкова успешно, че включването на кавички би било безполезно.

В действителност читателят прощава на Елена и Лила недостатъците им, защото те са единствените непоклатими герои в поредицата. Мъжете, въведени в повествованието като големи любови, като съпрузи, като спасители, като бащи на децата на Лила и Елена, в крайна сметка са изоставени от двете главни героини или те изоставят тях.

Децата на Елена и Лила се отдалечават от тях, след като не успяват да постигнат онова, на което техните майки са се надявали. Братята и сестрите на Елена и Лила ги предават по един или друг начин.

Периферните персонажи от квартала и от детството се появяват и изчезват, преобразени от времето и възрастта, но Лила и Елена са константни величини, единствената им постоянна връзка е тази между тях двете и свързаността им с квартала.

Самият неаполитански квартал на детството на Елена и Лила е герой в поредицата. Феранте пише ала Флобер, като отделя внимание на политиката в малкия град, която отразява по-големи национални и глобални проблеми.

genpriqtelka3

В началото кварталът е мястото, откъдето Лила и Елена повече от всичко друго искат да избягат. Факт е, че Елена триумфално се измъква, въпреки че през цялото време чувства, че трябва обратно да се върне. Тя живее и пътува до много места – Флоренция, Рим, Торино и Пиза, но животът й никъде не е описан толкова подробно, колкото в неаполитанския квартал.

Освен това и героите от неаполитанския квартал на Елена се появяват във Флоренция, Рим и Торино. Единственият човек, който не следва Елена от Неапол, е Лила. По-скоро Елена се завръща при Лила, връщайки се в квартала, от който толкова упорито се е стремяла да избяга.

Феранте залага на цикличността – освен сюжетите и поколенческите модели се повтарят в определена последователност. Елена, която като дете се притеснява, че ще наследи куцотата на майка си, в крайна сметка наистина окуцява в четвъртата книга.

My Brilliant Friend 770x515 1

Приличащият на людоед дон Ахил Карачи, убит в първата книга, възкръсва в образа на сина си Стефано, за когото Лила се омъжва и с когото по-късно се разделя. Нино, любовник както на младата Лила, така и на възрастната Елена, се разкрива като човек, който не се различава от своя баща Донато Сарраторе, който е самовлюбен женкар.

Революционерът Паскуале от квартала е затворен като възрастен, точно както се е случило с баща му, а одухотворените момичета от детството на Елена и Лила се превръщат, както физически, така и психически, в своите бити и отрудени майки. Единствено Лила не се подчинява на този модел на дъщеря-преобразена в майка, а вместо това следва примера на дъщеря си и изчезва.

В края на четвъртия роман куклите, които Елена и Лила са изхвърлили в канавката в детството си, се появяват отново. Читателите са предупредени да не се вглеждат прекалено много в този символ, да не правят паралели между изгубената дъщеря на Лила, Тина, и повторната поява на куклата на Елена, която също се казва Тина. Може би заглавието “Изгубено дете” всъщност не е Тина, а е самата Лила – момиче, което е пропиляло интелекта си, което се е изгубило в жителите на квартала, което в крайна сметка се е заличило толкова успешно, че дори и най-добрата ѝ приятелка, нейната сянка, не може да я открие.

200316 hitt brilliant friend tease wh7akl

В поредицата Феранте многократно подчертава значението на писаното слово, проследявайки ученето на Елена и ненаситния глад на Лила за книги.

Името на авторката, Елена Феранте, всъщност е псевдоним. Анонимността на Феранте се опира на вековната литературна традиция, създадена може би от писателката от XVII в. Афра Бон, която е смятала, че е много добре жените творци да използват псевдоними.

Така Феранте създава отделна интрига около името си, независима сюжетна линия от и без това майсторските си романи. Това е мечтата на Барт за смъртта на автора, осъществена от жена писател, която твори в епичен мащаб за едно семпло описано, но много ярко изразено женско приятелство.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст