Горивата у нас трябваше да поскъпнат с около 1 лев, ако страните от ЕС бяха одобрили предложението на Европейската комисия за нови акцизи. Само краят на мандата на Европарламента попречи това вече да е факт. Дали обаче новите избраници ще продължат започнатото дело?
Има големи основания да очакваме подобно развитие по още живата „Зелена сделка”. Все пак Урсула фон дер Лайен запази поста си.
Освен това, колкото и да се хвалим с голямо присъствие на важни позиции в Европейския парламент, единствено в енергийната комисия имаме наш човек на точното място по въпроса. Само дни след като беше избрана за президент на Европейския енергиен форум, евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова стана и първи заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Веднага след избирането й тя заяви: „Ще продължа да работя в координация с представителите на българската индустрия и енергетика, със синдикатите и браншовите организации, за да защитавам достойно българския интерес и гласът ни да се чува на най-високо ниво в определянето на европейските политики“.
Засега други наши европарламентаристи се ограничават само с декларации, че ще защитават нашите интереси. По конкретния проблем обаче изявления липсват.
А предложението вероятно отново ще бъде поставено на масата: акцизите за горивата да бъдат повишени и да се определят не на база литри, а според енергийното им съдържание. Става дума за традиционните изкопаеми горива, за да имат стимул хората и фирмите да използват повече алтернативни горива и електричество.
За бензина и дизела Европейската комисия предлагаше минималният акциз да бъде 10,75 евро за един гигаджаул. В момента у нас акцизът за бензина е 710 лв. за 1000 литра, а за дизела (газьол) – 646 лв. за 1000 литра, казва Светослав Бенчев, юрист в Българската петролна и газова асоциация. По неговите сметки поскъпването няма да е с по-малко от 30 процента.
Разбира се, за да стане всичко това, трябва да има съгласие между страните от ЕС. Предложението на Еврокомисия беше новите правила за акцизите да влязат в сила от 1 януари 2023 година. Е, този срок вече не може да се спази. Но за някои горива бе предвиден преходен период от 10 години, така че през 2023-та новият начин на облагане да стартира с по-ниски акцизи, които постепенно да нарастват до 2033 година.
Специално за „Банкеръ” Пенкова отбеляза, че според нейни сведения проектът с промените е стигнал до транспортната комисия на парламента, а тя не е неин член. Така че може би трябва да се изчака мнението и на този ресорен орган.
През последните години европейската политика в областта на климата и енергетиката се промени радикално. Действащата в момента директива за облагане на горивата вече не е съобразена с нея, посочват в мотивите си от Еврокомисията. Предложената нова директива е част от законодателния пакет „Fit for 55” и се фокусира върху проблемите на околната среда, като целта е намаляване на замърсяването на въздуха. Стремежът на Европейския съюз е до 2030 г. да бъде постигнато поне 55% намаление на вредните емисии спрямо нивото от 1990-та. И това се прави в изпълнение на Парижкото споразумение за повишаване на глобалната температура с доста под 2°C в сравнение с равнищата от средата на 19 век или дори с 1,5°C, изтъкват еврокомисарите.
Освен повишаване на акцизите, Европейската комисия обсъжда и включване на горивата за автомобили в схемата за търговия с вредни емисии. Това означава, че ще трябва да се плаща при използване на горива, които отделят вредни емисии в атмосферата. Тези намерения обаче още не са формулирано и не се знае каква е целта – за вредните емисии да плащат производителите на горива или отделяните емисии да бъдат включени директно в цената на горивата за крайните потребители. Ако едно такова предложение бъде осъществено, цената на горивата ще нарасне допълнително.
Това ще се случи и заради редица административни задължения, налагани от Еврокомисията. Предстои например да бъде въведено задължение за добавяне на нови биогорива към бензина и дизела, като новият биодизел ще е три пъти по-скъп, обясни Бенчев. В момента биодизел се прави от рапица. Но с новите правила той не трябва да се прави от храни, както и от култури, които изместват отглеждането на храни.
За петролните компании е вменено и задължение да предприемат мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните клиенти. Само че как точно ще става това, още не е ясно. Някои фирми работят в посока предлагане на по-високо ефективни масла, така че да се намали разходът на гориво. В някои страни пък петролните компании внасят пари във фонд, средства от който се използват за спестяване на енергия, примерно за саниране на сгради.
Между страните от Европейския съюз няма съгласие за въвеждане на новата директива. Все пак повечето са се съгласили, че акцизите върху горивата трябва да се определят на базата на енергийното им съдържание и вредните емисии, а не на база литри, пишеше в мотивите към проектодирективата.
Така че България тръпне в очакване как ще се развият процесите по изчистване на въздуха над Европа. И каква цена ще платим за това.
