Националната банка на Украйна спря низходящия си лихвен цикъл до вече направените три лихвени редукции, защото ускоряването на инфлацията принуди банковите парични стратези на страната да обявят, че разхлабването на паричната политика може да се поднови през идната година. Украинските централни банкери запазиха базовата лихва на 13% на съвещанието си на 25 юли – решение, прогнозирано от шест от интервюираните от агенция „Блумбърг“ девет икономисти. Трима са очаквали лихвено понижение от поне 25 базови пункта.
През третата година от руското нахлуване на украинска зема, украинските парични стратези понижиха базовата лихва с общо 2% на последните си три официални съвещания, като повечето от тях намекнаха през юни за още възможни редукции. Ценовият растеж през юни обаче се ускори до най-високото си равнище от декември 2023-а насам, а поевтиняването на гривната в условията на нарастване на бюджетните разходи увеличи разноските на бизнеса и напомпа инфлация.
„Базовият прогнозен сценарий е, че националната банка на Украйна ще възстанови низходящия си лихвен цикъл едва в началото на 2025-а“, посочват в официално изявление банкерите. И поясняват, че решението за запазване на цената на кредитните разходи е взето, за да се гарантира стабилността на валутния пазар и да се сведе инфлацията по-близо до целевите 5% годишно. Институцията обещава също да поддържа „активно присъствие“ на валутния пазар.
Официалните банкови представители повишиха инфлационната си прогноза в края на годината до 8.5% от досегашните 8.2% и очакват ценовият ръст да се забави до 6.6% през 2025-а.
„Ценовият натиск ще се запази през идните месеци, подгряван от по-нататъшното увеличение на разходите на бизнеса, по-високите акцизи, изчезващия ефект от миналогодишната богата жътвена реколта и отрицателното въздействие на лятното засушаване на тазгодишния зърнен добив“, посочва Националната банка на Украйна. И допълва, че „първоначалните инфлационни оценки през юли потвърждават по-нататъшното й ускоряване“.
Въпреки че паричните стратези са признали за забавяне на икономическия растеж през първото полугодие на 2024-а заради руските атаки срещу енергийната инфраструктура, те са повишили прогнозата си за целогодишното увеличение на БВП от 3% на 3.7%, защото „бизнесът отчасти се е адаптирал на режима на електрозахранването“.
Паричните стратези са повишили предвижданията си за стопанския растеж заради „очакваното разширяване на фискалните стимули“, както и заради мерките, подпомагащи възстановяването на електрозахранването след ударите на руските сили.
„Нормализирането на икономическата активност стъпка по стъпка и твърдото провеждане на по-щедра фискална политика, в комбинация с разширяването на експортните маршрути и възраждането на задграничното търсене, ще помогнат за ускоряване на ръста на реалния БВП до 4%-5% през 2025-2026-а, посочват банкерите.
