Високотехнологичният индекс NASDAQ 100 заличи 1 трлн. щ. долара от пазарната си оценка на 24 юли след като инвеститорите започнаха да се питат колко дълго ще трябва да чакат огромните вложения в изкуствения интелект (AI) да започнат да се отплащат. Щатският борсов индекс приключи търговската си сесия с котировка от 17,342.41 пункта – дневен спад с 3.64% – най-тежкият от 2022-а насам.
Погромът оглавиха любимците от високотехнологичния сектор начело с производителите на полупроводници „Енвидиа“ (Nvidia), „Броудком“ (Broadcom) и „Арм холдингс“ (Arm Holdings). Разпродажбите започнаха след публикувания в късните часове на 23 юли отчет на „Алфабет“(Alphabet) за приходите през второто тримесечие, показал раздути капиталови разходи. Акциите на компанията потънаха с над 5% – най-сериозната загуба от януари насам. „Тесла“ пък заличи повече от 12% от пазарната си оценка след като главният изпълнителен директор Илон Мъск предложи оскъдна информация за фирмената инициатива за самоуправляващи се превозни средства.
Най-голямото притеснение на пазарните играчи е възвръщаемостта на всичките инвестиции, направени в инфраструктурата за изкуствен интелект, коментират експерти от бранша. Просто защото са похарчени много пари и те вероятно наистина ще се отплатят след няколко години. Очевидно, инвеститорите си дават сметка, че ще мине доста време преди те да спечелят и на практика отчетените сериозни приходи и печалби са подядени в краткосрочен план от направените дългосрочни разходи. В резултат, търговците в момента плащат повече, за да се застраховат срещу ценови обрати в технологичните фирми, като за Nvidia колебанията са най-високи от средата на март, а надбавките за Broadcom са най-скъпи за последните три месеца.
Пазарният смут започна две седмици след като по-ниските от очакваните инфлационни показатели предизвикаха масов обрат от книжата на технологичните борсови лидери към акциите на компаниите, които биха спечелили най-много от лихвените редукции на Федералния резерв – на първо място онези с ниска пазарна капитализация. За четвърта поредна борсова сесия резултатите на книжата на тези фирми изпревариха акциите на мастодонтите на 24 юли. Индексът Russell 2000 е добавил 0.5% към пазарната си оценка от началото на седмицата срещу загуба от 1.5% на S&P 500 и 2.6% на NASDAQ 100.
Въпреки че отливът от технологичните любимци продължава, движенията са достатъчно резки, за да събудят подозрения, че и нещо друго влияе върху тях.
По-специално, се касае вероятно за все по-масовите разсъждения в някои кръгове от Уолстрийт, че възходът на AI, надул балона, добавил 9 трлн. щ. долара към пазарната оценка на S&P 500 през миналата година, скоро ще се спука. И макар че истерията на 24 юли може и да не е началото на този срив, големината на спада е тревожна.
Сред най-пострадалите от пазарния погром в средата на седмицата са производителите на използвания в AI хардуер, чиито акции поскъпнаха сериозно от началото на годината. Книжата на Super Micro Computer загубиха 9.15% от пазарната си оценка, на Nvidia – 6.8%, а на Broadcom – 7.6 процента. Компаниите с мегапазарна капитализация също отстъпиха, като Meta Platform олекна с 5.6%, „Майкрософт“ – с 3.6% и „Епъл“ – с 2.9 процента.
Разпродажбата свали с 5.9% оценката на индекса на „Блумбърг“ на т. нар. „Великолепна седморка“ от технологични групи до стойност, която е под средната за последните 50 дни – нещо, което се случва за първи път от май насам. Все пак, показателят е с 33% по-скъп отколкото в началото на годината.
Има обаче и търговци, които смятат тези движения за временни. И отдават срива на сделки за прибиране на печалбите от изключително високите резултати до този момент.
Джим Ковело – шефът на звеното за проучване на ценните книжа на „Голдмън Сакс груп“ е сред нарастващия брой пазарни експерти, които твърдят, че големите надежди за търговското приложение на AI са преувеличени и оспорват огромните разходи за изграждането на необходимата инфраструктура за компютрите, които управляват и обучават големите езикови модели.
Приказките за балон на видните играчи в сферата на изкуствения интелект са били раздухани и от трансакциите на пазарите на финансови деривативи, на които инвеститорите вкараха маса пари в опции в полза на индекси и индивидуални компании (call) като Nvidia, играещи ролята на ракета носител по време на пазарния възход. Тези нагласи се промениха след ускоряването на отлива от технологичните книжа и вероятно също са допринесли за срива на 24 юли.
Например, през миналата седмица търсенето на опции, залагащи на понижение на котировките (put), надхвърли опциите call в най-голям обем от пет месеца насам. А количеството на инструментите за застраховане на риска, които обезщетяват притежателите си при борсови сривове, като например 30% спад, нарастват най-скоростно от октомври 2023-а. Разходите за защита срещу обрат от около 10% пък са най-големи от август 2023 година.
Тръгналите от сектора на производителите на чипове борсови продажби постепенно се превърнаха в световен спад.
В Европа STOXX 600 поевтиня с повече от 1% на 25 юли. Акциите на „Нестле“, „Стелантис“ и „Керинг“ паднаха в резултат на публикуваните по-ниски от очакваните финансови резултати и прогнози.
„Нестле“ понижи перспективата си за оперативните приходи от продажби за тази година заради повишението на цените на маркови храни, води и продукти за домашни любимци.
Акциите на „Стелантис“ поевтиняха след като производителят на автомобили обяви спад на постъпленията през първото полугодие на 2024-а. Експертите на „Моргън Стенли“ са най-разочаровани от размера на свободните налични парични средства, както и от слабите фирмени резултати от началото на годината насам.
Фирмените книжа на „Керинг“ пък загубиха 6% от пазарната си оценка на 24 юли в тандем с конкуренти от „луксозния“ бранш след новината за спад на продажбите на LVMH през второто тримесецие. И нови 9% на 25 юли след предупреждението, че печалбата френската група ще намалее през второто полугодие на 2024-а. В резултат на което пазарната капитализация на „Керинг“, чийто акции се търгуват на борсата Euronext Paris, се е стопила с 30% от началото на годината. Това е доказателство за предизвикателствата, с които се сблъсква френската група за луксозни стоки в усилията си да изправи на крака водещия си бранд „Гучи“.
Книжата на „Юнивърсъл мюзик груп“ пък потънаха с рекордните 28% след публикуването на резултатите за второто тримесечие.
Заключението на Хомин Лий – старши макро-анализатор на „Ломбар Одие Сингапур“ за случващото се: „По всичко изглежда, че има всеобхватна преоценка на рекапитулацията за цената и ползите от екосистемата на изкуствения интелект“. Той допълва, че „съществуват опасения и за потреблението заради поредицата по-слаби данни на Съединените щати“. Все пак, Лий посочва, че тези тревоги в крайна сметка могат да се окажат временни, „но колективната преоценка на инвеститорите е нормална след подобно бясно възходящо движение“.
