В последните години все по-често се обсъжда на международни форуми идеята да се въведе глобален данък за свръх богатите. Още през 2021 г. Световната банка публикува документ, с която призовава страните да обмислят данък върху богатството на милиардерите, за да помогнат за намаляване на неравенството и да попълнят държавните хазни, изчерпани от схемите за възстановяване от пандемията.
Освен докладите на международни институции и срещите на Г-20, част от най-богатите хора в света, които нарекоха себе си „патриотичните милиардери“, сами предложиха през 2022 г. да им бъдат наложени по-високи данъци. Това се случи след зашеметяващото свръхзабогатяване на „високотехнологичните“ милиардери през 2020 г., когато светът се оказа блокиран заради коронавируса, а глобалната икономика се изправи пред най-тежката си рецесия след Втората световна война.
Темата обаче се оказа тежка, а през годините политиците не показаха кой знае каква активност в работата си по нея. Тази седмица обаче членуващите в групата на най-големите икономики в света (Г-20) се споразумяха да работят заедно, за да гарантират, че
свръхбогатите са ефективно обложени с данъци.
Те приеха декларация, в която се казва, че „ще се търси баланс между националния суверенитет и повече сътрудничество срещу укриването на данъци“. Важно е да се отбележи, че в държавите от Г-20 живеят четирима от всеки петима милиардери по света.
Бразилия, която е ротационен председател на Г-20, подтикна обсъждането на предложението за
налагане на 2% данък върху богатства от над 1 милиард долара,
повишавайки прогнозните приходи на до 250 милиарда долара годишно от 3000 свърхбогаташи.
В световен мащаб милиардерите сега плащат данъчна ставка, равняваща се на по-малко от 0.5 % от тяхното богатство. В повечето страни извън Европа, богатите не трябва да плащат годишни данъци върху куп активи, например – недвижими имоти, акции или произведения на изкуството. Те се облагат с данък само тогава, когато активът бъде продаден.
Предложението на бразилското председателство е силно подкрепяно от страни като Южна Африка, Испания и Франция. Бразилският президент Инасио Лула да Силва, който е бивш работник във фабрика, аргументира идеята с
нуждата от мерки за ограничаване на неравенството,
които да накарат богатите да плащат своя справедлив дял от данъците.
Според доклад на правозащитната организация „Оксфам“, публикуван тази седмица, най-богатият 1% в света е натрупал богатство на стойност 42 трилиона долара, което е близо 34 пъти повече от общото богатство на по-бедната половина от населението на планетата.
„През последните десет години средното богатство на по-заможната част от населението се е увеличило общо с близо 400 000 долара на човек. За сравнение – в долната половина на спектъра това увеличение е с едва 335 долара на глава от населението, което е по-малко от 9 цента дневно“, се казва в доклада.
Данъчното облагане на най-богатите
наистина е ключът към справянето с бедността в световен мащаб,
но е много трудно постижимо по ред причини.
Една от въпросните „причини“е, че богатите спонсорират кампаниите на политиците, както и редица инициативи, които правят тези политици все по-популярни.
Друг аргумент, който редица критици на предложението изтъкват, е че
ако парите на милиардерите са натрупани законно,
те защо трябва да се чувстват виновни за това?
И не на последно място – данъчната политика е много трудна за координиране в световен мащаб, затова може би трябва самите държави да поработят в посока налагане на по-справедливи данъци.
Съвсем ясно е, че предложението, което бе прието от Г-20, няма да се реализира от днес за утре. Вероятно ще са нужни години, за да се договори някакъв приемлив вариант. И поне още толкоз, докато всички го подпишат и той стане официална политика. Просто жизненият опит това сочи…
